Стефан Чумпалов
| Стефан Чумпалов | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Чумпала, Халата | ||||||||
| Роден | 21 декември 1896 г. | ||||||||
| Починал | 6 ноември 1978 г. | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Стефан Чумпалов (21 декември 1896 – 6 ноември 1978) е български футболист, полузащитник, а след това и треньор по футбол. Един от основателите на Славия (София).
Бивш международен съдия, съосновател на футболното съдийство в България; почетен член на Славия и Миньор (Перник).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Кацелово, Русенско.[1] Започва да се занимава със спорт през 1907 г. в дружество „Юнак“, още преди футболът да бъде известен в България. През 1912 г. става част от Ботев (София). На следващата година Ботев се обединява с Развитие и така се създава Славия. Между 1913 г. и 1920 г. Славия (София) провежда 19 официални срещи с български съперници. Чумпалов е на терена в 18 от тях, като успява да отбележи 4 попадения. През 1921 г. играе в 3 мача и вкарва 1 гол в новоучредената Софийска спортна лига, в която Славия става шампион.
През 1921 заминава да следва минно инженерство в Грац, Австрия[2]. Играе за отбора на Льовен,[3][4] а след това и в Капфенберг. През 1923 г. е включен в сборния отбор на провинция Щира. И с двата си клуба в Австрия играе престижни контроли с италиански отбори. Не успява да завърши образованието си поради липса на финансови средства и през 1924 г. се завръща в България.[5]
Със Славия става вицешампион през 1926 и шампион през 1928, като през последните три години е играещ треньор. Играе за отбора до 1929 г. Спира да играе за Славия, след като по време на юбилеен мач получава незначителна сума от приходите и е обвинен в професионализъм. В кариерата си изиграва около 500 мача.
След края на състезателната си кариера още в три периода е старши треньор на Славия. На два пъти е наставник на Локомотив (София), като в този период от живота си е чиновник в БДЖ. Става шампион на България с „железничарите“ през 1941 г.
След 9 септември 1944 г. е вкаран в трудов лагер, като лежи в Богданов дол и Куциян. Освободен е по молба на властите в Перник и се установява в града. През 1948/49 води Марек (Дупница). След това на четири пъти е начело и на Миньор (Перник). Води Миньор в 109 мача, 74 от които в елита.[6] Известно време води и Миньор (Димитровград).
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Славия (София)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Втора част. с. 4
- ↑ Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, част 1, с. 99
- ↑ България първа въвежда съдии на голлинията
- ↑ На този ден във футбола, 21.12.2008
- ↑ СПОРТ, Брой № 246, 11.11.1928
- ↑ Магията Миньор
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Чумпалов в сайта eu-football.info
- Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 46 – 52