Стефан Христов (инженер)
Тази статия е за машинния инженер и член-кореспондент на БАН. За други с това име вижте Стефан Христов.
| Стефан Христов | |
| машинен инженер | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Технически университет – София |
| Техника | |
| Област | заваряване |
Стефан Христов Христов е български машинен инженер, специалист в областта на заваръчната наука и практика, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Русе на 3 януари 1938 г.[1] През 1962 г. завършва Техническия университет (тогава ВМЕИ) в София, специалност „Технология на машиностроенето“ и постъпва на работа в Русенската корабостроителница като инженер технолог, старши технолог и началник на отдел „Заваряване“.[2]
От 1978 година е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент в Русенския университет „Ангел Кънчев“, както и заместник декан на Машинно-технологичния факултет. През 1986–1987 г. е доцент и декан на Машинно-технологичния факултет на филиала на Техническия университет в Пловдив. От 1988 г. е доцент и професор в Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХА). През 1974 г. защитава научно-образователната степен „доктор“ (тогава „кандидат на техническите науки“), а през 1995 г. – научната степен „доктор на техническите науки“.[2]
През 2004 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
Член е на Научния съвет на Института по металознание, съоръжения и технологии. Председател е на Управителния съвет и член на Изпълнителното бюро на Българския център за квалификация по заваряване, член е на Националния съвет на Българския съюз по заваряване. Той е един от редакторите на международното списание Journal of Materials Science and Technology от неговото създаване.[2]
Научни приноси
[редактиране | редактиране на кода]Чл.-кор. д.т.н. Стефан Христов е автор на повече от 250 публикации в български и чуждестранни издания, както и на две монографии. Притежава 9 авторски свидетелства.[2]
Негово дело е концепция за образуване и развитие на собствените заваръчни напрежения и нов подход за количествена оценка на устойчивостта на заварените съединения срещу образуването на студени заваръчни пукнатини. Автор е на хипотеза и модел на процеса на намаляване на остатъчните заваръчни напрежения чрез локално взривно обработване.[1]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Христов е отличен с почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента и със златен медал от Световната изложба на младите изобретатели „EXPO – 91“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4669.
- ↑ а б в г Стефан Христов Архив на оригинала от 2017-12-10 в Wayback Machine., Сайт на Академично издателство, София
