Стефан Хаджимаринчев

Стефан Хаджимаринчев е български общественик и просветен деец от началото на ХХ век.

Биография

След намесата на Царство България и Кралство Румъния в Първата световна война и освобождението на Добруджа през 1916 г. Стефан Хаджимаринчев е сред отвлечените от румънските войски тутракански българи. По време на изгнанието си за една година е писар в затворническия лагер в градчето Съвени, Дорохойски окръг, Молдова. При завръщането си в Тутракан Хаджимаринчев свидетелства за румънски съдебни процедури срещу 26 добруджански изгнаници, преминали лагерните граници и задържани в затвора в Яш.^[1]

На 7 април 1917 година в Тутракан Хаджимаринчев е съосновател на местната Добруджанска организация заедно с 44 местни общественици, като за пръв председател е избран Петър Мавродинов.^[2]

Източници

↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 51.

Тази статия за общественик все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4

[2] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 51.

[1]

[2]