Стефан Хаджикостов

Стефан Хаджикостов
	Стефан Хаджикостов
български революционер
Роден	1882 г. Кратово, Османска империя
Починал	не по-рано от 1944 г.

Стефан Георгиев Хаджикостов (изписване до 1945 година: Стефанъ Георгиевъ хаджи Костовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.^[1]^[2]

Биография

Роден е в 1882 година в северния македонски град Кратово, тогава в Османската империя. Още малък в 1892 година постъпва във ВМОРО и служи като връзка между градското ръководство и Кратовската околийска чета. Пренася оръжие и муниции. По-късно става нелегален четник и по време на Балканската война участва в Плавишкото сражение при Черни връх и Плавица със съединените чети на Славко Абазов, Дончо Ангелов и Стоян Мишев. След установяването на сръбската власт, в 1913 година Хаджикостов е арестуван заедно с Анастас Абазов и други видни български дейци в Кратово.^[1]

След освобождението си се връща в Кратово и става ръководител на българската революционна организация в Кратовско. След избухването на Първата световна война, по заповед на Тодор Александров, организира масовото бягство на подлежащи на военна служба младежи в България. Издаден от шпионин, е принуден да стане нелегален. През февруари 1915 година навлиза с чета от България в Кратовско, за да накаже шпиони. Открит е обкръжен сам в града и в избухналата престрелка успява да убие сръбския жандармерийски наредник Якшич Боркевич и да избяга. През март навлиза отново с нова чета и в местността Жгури убива сръбския войвода и главорез Перо Нешич. При намесата на България във войната под войводството на Дончо Ангелов заема Лесново, Злетово и Кратово. Награден е с орден „За военна заслуга“ VI степен с корона, на военна лента.^[3]

След края на войната се изтегля в България и още след месец навлиза с чета в Кратовско. В 1920 година навлиза отново и успява да изтегли и семейството си в Кюстендил.^[1]

На 16 февруари 1943 година, като жител на Кюстендил, подава молба за българска народна пенсия, заради „заслуги за свободата на Македония и обединението на целокупното българско отечество“, подписана от Васил Алексов Трайков, Тошо Георгиев Тошов и Григор Манев Иванов от Кратово.^[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[3]

В 1944 година заедно с Мите Опилски Хаджикостов създава и оглавява Кратовската контрачета за борба с комунистическите партизани във Вардарска Македония.^[4]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 246.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
↑ ^а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 247.
↑ Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 10. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)

[Свидетелства_246-1] а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 246.

[Македонците-2] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.

[Свидетелства_247-3] а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 247.

[Малковски_10-4] Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 10. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]