Стефан Стратимирович

Стефан Стратимирович Стефан Стратимировић
православен духовник
Роден	27 декември 1757 г. (стар стил) Кулпин, Свещена Римска империя
Починал	22 септември 1836 г. Сремски Карловци, Австрийска империя
Религия	православие
Стефан Стратимирович в Общомедия

Стефан Стратимирович е сръбски православен митрополит на Сремски Карловци от 1790 до 1836 г., т.е. на православните във Войводина и по военната граница.

Биография

Произхожда от спахийско семейство с произход от Херцеговина.

На 17 юли 1745 г. семейството му получава имение в Кулпин и благородство за военните си заслуги от императрица Мария Терезия. На 30 ноември 1793 г. митрополит Стефан съставя в Кулпин „Родословие на рода Стратимировичи“. Получава солидно образование за времето си, включително във Виена. По-късно се завръща в Бачка, където започва гимназия в Нови Сад, която продължава в Сегед, Кечкемет и я завършва във Вац. Мести се от Вац през 1775 г., за да учи философия и право в Буда и Виена. В Буда, както и преди в Сегед, Стефан е много популярен, завързвайки контакти със съученици, които по-късно ще станат важни фигури в Унгария и Хърватия. Той поддържа тези социални връзки през целия си живот, както в интерес на своя сръбски народ, така и на своята православна църква. След това учи "юридически науки" (право) в имперската столица Виена при проф. Фандърнат.

Като правоспособен юрист отива в Сремски Карловци, където се свързва с тогавашния архиепископ и митрополит Моисей Пътник (Моисей Путник), след което учи богословие частно в Сремски Карловци по препоръка на митрополита при архимандрит Йован Раич, тъй като по това време не съществуват сръбски духовни училища. Приема схима на 29 юни 1784 г., а скоро след това на 15 август 1784 г. става Крушедолски архимандрит. Бързо преминава всички монашески звания през същата 1784 г., помагайки в двора на митрополит Моисей и в управлението на църковните и обществените дела.

На 15 май 1786 г. е избран за епископ на епископството на Буда в конкуренция с архимандритите Генадий Димович от Раковица и Кирил Живкович от Гръгетег. Тримата кандидати са приети от австрийския император Йосиф II, и той избира най-младия от тях – Стефан Стратимирович. Ръкоположен е на 15 юни 1786 г. за епископ на Буда, какъвто е в периода 1786-1790 г. По време на последната австро-турска война съхранява ценния карловацки църковен митрополитски архив, който му е поверен като предпазна мярка и успява да го опази.

Избран е за Карловачки митрополит на 33 години на събор в Тимишоара на 29 октомври 1790 г. На събора е най-младият епископ и по-възрастните епископи не скриват недоволството си от това. Въпреки това Стратимирович е одобрен за митрополит от унгарския парламент в Пожун и насетне е напълно приет от колегите си.

Като митрополит на Карловац Стратимирович остава в историята с изграждането на образователните институции на Войводина, което начинание се увенчава с успех най-вече благодарение спомоществователството на търговеца от български произход Димитър Атанасиевич Събов. През 1791/92 г. е основана Карловачката гимназия, през 1793 г. – Карловачката семинария, през 1797 г. Стефанеума, а през 1809 г. и „Рисувателно училище“ към училището в Карловци. На тази база през 1810 г. е основана и гимназията в Нови Сад. Митрополит Стратимирович организира и попълва митрополитската библиотека, въвежда ред в църквата и дисциплина сред духовенството. Години наред той е абсолютния лидер на сърбите в Австрийската империя и решително се противопоставя на асимилаторската политика на Виена в посока южнославянско обединение под имперския скиптър. Църковният живот на сърбите се ръководи от него решително, енергично и разумно в продължение на близо половин век.

Стефан Стратимирович е решителен противник на езиковите реформи на Доситей Обрадович и Вук Стефанович Караджич, по-известни като вукова реформа. Помага на въстаниците от Първото сръбско въстание. През лятото на 1804 г. Стратимирович тайно изпраща в Санкт Петербург политически трактат, в който настоява за руско посредничество Сърбия да придобие правата на автономната Йонийска република. Митрополит Стефан Стратимирович става масон в края на 18 век. От 1792 г. е таен императорски съветник на Свещената Римска империя.

Той е и любител на науката и литературата, като самият той е писател. Оставя значителен брой свои произведения, но само две от неговите произведения са отпечатани приживе. Като полиглот оставя свои произведения на латински, немски и сръбски език на историческа и богословска тематика. Някои от произведенията му са отпечатани след смъртта му. Бил е член на Ученото общество в Гьотинген.

Митрополит Стратимирович е и меценат на войводинските художници, както ценител и любител на изобразителното изкуство. Преди смъртта си основава на свое име „стипендия за православни ученици” с учредителна грамота от 1836 г., дарявайки солидна сума. Управлението на дарението е възложено на Карловачкия митрополит и помощниците му. За заслуги е награден с австрийския орден „Леополд“ първа степен.

Умира внезапно в нощта между 23 и 24 септември 1836 г. в Сремски Карловци. Погребан е в катедралата на Карловац до митрополит Павел Ненадович.

Източници

Моисей Путник

→

карловачки митрополит (29 октомври 1790 – 23 септември 1737)

→

Стефан Станкович

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Митрополит карловачки Стефан (Стратимировић)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​