Стефан Петков (ботаник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петков.
| Стефан Петков | |
| български ботаник | |
 Портретна снимка, ДА „Архиви“ | |
| Роден | Стефан Павликянов Петков
|
|---|---|
| Починал | 8 февруари 1951 г.
|
| Учил в | Гентски университет Национална Априловска гимназия |
| Награди | Кръст за независимостта на България 1908 (1908) |
| Научна дейност | |
| Работил в | Софийски университет |
| Стефан Петков в Общомедия | |
Стефан Павликянов Петков е български ботаник, професор и академик на БАН. Основоположник на ботаническата наука в България.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Петков е роден на 17 юни (5 юни стар стил) 1866 г. в Ловеч.[2] Учи в родния си град, а средно образование завършва в Априловската гимназия (Габрово). Със стипендия на Министерството на народното просвещение следва в Гентския университет (Белгия). Завършва като „Доктор по естествени науки“ със специалност ботаника на 19 октомври 1894 г.[3] През 1894 г. се завръща в България и една година работи като учител.
От 1895 г. работи в Софийския университет „Свети Климент Охридски“: асистент, редовен доцент (1901), извънреден професор (1906). Завеждащ катедра по специална ботаника (1911). Три пъти е избиран за декан на физико-математическия факултет. Ректор на университета 1925 – 1926 г.[3] Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Действителен член на Българска академия на науките от 1907 г. и за известен период неин подпредседател.
Научноизследователската му работа е в областта на водорасловата флора, гъбната и мъховата растителност, горската растителност, физиология на растенията и др. Поставя началото на алгологията в българската наука. Автор на над 170 научни труда и публикации, учебници по ботаника, библиография на българската флора (1913) и др. Изследовател на българските планини и черноморското крайбрежие. Неговите лекции по ботаника са издадени в два тома през 1929 г. В чест на професор Петков е наречен открития от него нов растителен род „Petkovia“.
Създател и активен деятел на „Съюза за защита на родната природа“. Успява да убеди общественото мнение и през 1933 г. Народното събрание приема Закон за защита на родната природа. Един от основателита на Българското природо-изпитателно дружество, Българското пещерно дружество, Българското ботаническо дружество и е техен дългогодишен председател. Член на Ловчанското културно-благотворително дружество в гр. София. Активен деец по издаването на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.
През 1924 г. дарява 500 лв. за построяване на жп линията Левски – Ловеч, 1934 г. – 1000 лв. за църквата „Св. Богородица“ в Ловеч, 1936 г. – 100 лв. за Ловчанското културно-благотворително дружество, 2000 лв. за читалище „Наука“ и 1000 лв. за постройка на нова част на гимназията в града, а през 1937 г. дарява 20 тома книги на читалищната библиотека.[4]
Награден е с Орден „За независимостта на България“ (1908) и Медал „За наука и изкуство“ (1921).[5]
Почива на 8 февруари 1951 г. в София.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ J. D. B. Bulgaria // The Encyclopaedia Britannica; A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th. Т. IV (BISHARIN to CALGARY). Cambridge, England, At the University Press, 1910. с. 786. Посетен на 21 юни 2018.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
- ↑ Petkoff, Stephan // Who's Who in Central and East Europe. Т. I. Zurich, 1935. с. 748.
- ↑ а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 291.
- ↑ Шейтанова, Геновева. Дарителството в Ловеч до средата на XX век. Ловеч, 1998. ISBN 954-8962-35-7. с. 117.
- ↑ Известия на РИМ Ловеч, т. III, Лч., 1998, Василев Г., Приносът на ловчанци в изграждане основите на българската наука след Освобождението, с. 133 – 134
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Личен фонд на Стефан Петков // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 7 март 2024.
|
