Направо към съдържанието

Стефан Киров (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Киров.

Стефан Киров
български юрист
Роден
Починал
23 април 1948 г. (86 г.)

Учил вРобърт колеж
Женевски университет
Лайпцигски университет
Брюкселски свободен университет
Право
Областдържавно и конституционно право
Работил вСофийски университет

Стефан Киров Абаджиев е български юрист, ректор на Софийския университет през 1906/1907 и 1912/1913 академична година, академик в Българска академия на науките и професор в Софийския университет.[1][2][3]

Роден е на 12 август 1861 г. стар стил (24 август 1861 г. нов стил) в Ески Заара (днес Стара Загора). Баща му е абаджия.[4] Негов по-голям брат е офицерът Георги Абаджиев. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак. През 1880 г. постъпва в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1885 г.[4] През 1886 – 1888 г. следва социални науки в Женевския университет, където завършва Licencie es Sciences sociales. От 1889 до 1892 г. следва обща философия и държавни науки в Лайпциг. Завършва политически и административни науки (1896) и право (1897) в Брюкселския свободен университет.[5] От 1 октомври 1894 г. е извънреден преподавател по държавно и конституционно право в Софийския университет. Между 1 януари 1896 г. и 14 май 1898 г. е редовен доцент в Катедрата по държавно и конституционно право. От 1 юни 1902 г. е извънреден професор, а от 15 февруари 1906 г. до 5 септември 1934 г. е редовен професор и титуляр на катедрата, която през 1921 г. е преименувана на Катедра по общо държавно и българско конституционно право. Води курсовете по общо държавно право, българско конституционно право, административно право, земеделско право и горско право.[1]

Ректор на университета през 1906/1907 академична година (уволнен по време на Университетската криза заради публичната си опозиция срещу правителството[6]) и 1912 – 1913 година. Декан на Юридическия факултет през 1900/1901, 1909/1910, 1911/1912 и 1925/1926 академична година. От 1907 година е действителен член на Българското книжовно дружество.[1]

Главен редактор е на вестник „Новини“, по-късно „Вести“, и на списание „Мир чрез съюзяване“ (1919 г.) и на френското издание „Pax per foederationem“.[1]

Умира на 23 април 1948 г. в София.[1]

Стефан Киров е член на Международната дипломатическа академия в Париж, Института за административни науки в Букурещ, член-кореспондент е на Американския институт по право и сравнително законодателство, почетен член на Института за административни науки в София. През 1921 – 1924 г. е член на Постоянния арбитражен съд в Хага.[2][1][7]

Автор е на редица научни трудове, по-значимите от тях са:[1]

  1. а б в г д е ж Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789540729091. с. 76 – 77.
  2. а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 422 - 427.
  3. The Near East Year Book and Who's who: A Survey of the Affairs, Political, Economic and Social, of Yugoslavia, Roumania, Bulgaria, Greece and Turkey. Near East Limited, 1927. с. 910.
  4. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 378.
  5. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
  6. Гърдев, Борислав. Доктор Петър Гудев – политик и държавник. ЕИ „LiterNet“, Глава V, посетен на 10.02.2015.
  7. Register of the Department of State. Washington, DC, Government Printing Office, 1925. с. 262.