Стефан Киров (юрист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Киров.
Стефан Киров | |
български юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Робърт колеж Женевски университет Лайпцигски университет Брюкселски свободен университет |
Право | |
Област | държавно и конституционно право |
Работил в | Софийски университет |
Стефан Киров Абаджиев е български юрист, ректор на Софийския университет през 1906/1907 и 1912/1913 академична година, академик в Българска академия на науките и професор в Софийския университет.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 август 1861 г. стар стил (24 август 1861 г. нов стил) в Ески Заара (днес Стара Загора). Баща му е абаджия.[4] Негов по-голям брат е офицерът Георги Абаджиев. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак. През 1880 г. постъпва в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1885 г.[4] През 1886 – 1888 г. следва социални науки в Женевския университет, където завършва Licencie es Sciences sociales. От 1889 до 1892 г. следва обща философия и държавни науки в Лайпциг. Завършва политически и административни науки (1896) и право (1897) в Брюкселския свободен университет.[5] От 1 октомври 1894 г. е извънреден преподавател по държавно и конституционно право в Софийския университет. Между 1 януари 1896 г. и 14 май 1898 г. е редовен доцент в Катедрата по държавно и конституционно право. От 1 юни 1902 г. е извънреден професор, а от 15 февруари 1906 г. до 5 септември 1934 г. е редовен професор и титуляр на катедрата, която през 1921 г. е преименувана на Катедра по общо държавно и българско конституционно право. Води курсовете по общо държавно право, българско конституционно право, административно право, земеделско право и горско право.[1]
Ректор на университета през 1906/1907 академична година (уволнен по време на Университетската криза заради публичната си опозиция срещу правителството[6]) и 1912 – 1913 година. Декан на Юридическия факултет през 1900/1901, 1909/1910, 1911/1912 и 1925/1926 академична година. От 1907 година е действителен член на Българското книжовно дружество.[1]
Главен редактор е на вестник „Новини“, по-късно „Вести“, и на списание „Мир чрез съюзяване“ (1919 г.) и на френското издание „Pax per foederationem“.[1]
Умира на 23 април 1948 г. в София.[1]
Членства
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Киров е член на Международната дипломатическа академия в Париж, Института за административни науки в Букурещ, член-кореспондент е на Американския институт по право и сравнително законодателство, почетен член на Института за административни науки в София. През 1921 – 1924 г. е член на Постоянния арбитражен съд в Хага.[2][1][7]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на редица научни трудове, по-значимите от тях са:[1]
- Киров, Стефан. Критичен поглед върху текста на Българската конституция // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 1. 1905. с. 223-256.
- Киров, Стефан. Против абсолутическото схващане на върховната държавна власт (Ректорска реч, 25 XII 1906 г.) // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 3-4. 1908. с. 37-60.
- „Кратък курс по общо държавно право“ (1908)
- „Кратък курс по българско конституционно право“ (1920)
- „Българско конституционно право. Ч. 1. Устройство на българската държава“ (1938)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789540729091. с. 76 – 77.
- ↑ а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 422 - 427.
- ↑ The Near East Year Book and Who's who: A Survey of the Affairs, Political, Economic and Social, of Yugoslavia, Roumania, Bulgaria, Greece and Turkey. Near East Limited, 1927. с. 910.
- ↑ а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 378.
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ Гърдев, Борислав. Доктор Петър Гудев – политик и държавник. ЕИ „LiterNet“, Глава V, посетен на 10.02.2015.
- ↑ Register of the Department of State. Washington, DC, Government Printing Office, 1925. с. 262.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- Български юристи
- Възпитаници на Робърт колеж
- Възпитаници на Женевския университет
- Възпитаници на Брюкселския свободен университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Ректори на Софийския университет
- Академици на БАН
- Родени в Стара Загора
- Починали в София
- Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет