Направо към съдържанието

Стефан Егаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Егаров
художник – живописец
Роден
1882 г.
Починал
1973 г.
Сливен, България
Националност България
АкадемияДържавно рисувално училище

Стефан Егаров (1882 – 1973) е български художник – живописец.

Стефан Егаров е роден през 1882 г. в град Сливен. През 1901 г. постъпва в Държавното рисувално училище, където учи до 1908 година при професорите Иван Ангелов, Ярослав Вешин и Петко Клисуров. За пръв път се среща с образците на европейското изкуство през 1903 година по време на екскурзия в Италия. Постъпва в художествената академия в Мюнхен през есента на 1908 година в класа по живопис на Карл фон Мар и се дипломира с отличен успех през 1910 година.[1] В Мюнхен Егаров усърдно прави множество копия от големите образци на Западноевропейското изкуство, като копието му по Рубенс („Лов на лъвове“) е високо оценено от неговия професор.

След завръщането си в България получава диплома от ДРУ през 1911 година и се насочва към учителска дейност.

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник, оставил много творби за днешната сбирка на Военноисторическия музей в София.

След 1918 до 1933 година е гимназиален учител по рисуване в родния си град. Участва в общите изложби в София, като излага с Дружество на независимите художници и Дружество на южнобългарските художници. Стефан Егаров е един от основателите на Дружество на независимите художници, заедно с Яким Банчев, Михаил Лютов, Васил Захариев, и др.[2]

Умира в Сливен през 1973 година.[3]

Творчеството му следва класическите принципи на изобразяване. В духа на Мюнхенската си школовка и под влиянието на Карл фон Мар художникът развива подчертан интерес към историческата тематика – значителна част от картините му е посветена на събития и личности от историята на България, интерпретирани с романтична окраска и патос. Жанрово разнообразно, със специфичен облик в контекста на времето си, творчеството на художника все още не е проучено.

Стефан Егаров се проявява и като майстор на натюрморта. Открояващи се с подчертан реализъм, натюрмортите му издават високите му художествени качества. Запазените му академични рисунки от академиите в България и Мюнхен, говорят за неговите способности на добър рисувач.

Днес негови картини са собственост на Военноисторическия музей в София, ХГ „Димитър Добрович“ гр. Сличен, множество частни колекции в България и чужбина.[3]

  1. Биография в Художествена галерия Сливен
  2. „120 години БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО“, колектив, Изд. „Фондация Поддържане на изкуството в България“, София, 2012, стр. 101
  3. а б „Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19 до средата на 20 век“, колектив, София, 2009, стр. 148