Стефан Богданов (разузнавач)
Тази статия е за разузнавача. За генерала вижте Стефан Богданов.
| Стефан Богданов | |
| съветски и български офицер от Държавна сигурност | |
 1947 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 1937 г. до 1949 г. |
| Работил в | Държавна сигурност (1944 – 1949) |
| Стефан Богданов в Общомедия | |
Стефан Иванов Богданов (1910 – 1986) е български и съветски разузнавач, първи началник на отделение „Б“ на Държавна сигурност – за контраразузнаване (септември 1944 – 1949).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 март 1910 г. в Трявна. От 1927 г. е технически секретар на ОК на БКП в Търново. Завършва Висшата партийна школа на Коминтерна в Москва (1932 – 1933). Учи в Софийския университет, но е изключен, след като напада български офицер в защита на свой другар-комунист. След това е привлечен като инструктор на ЦК на БКМС.
През 1937 г. е назначен за сътрудник на съветския военен аташе в София и започва работа за съветското Главно разузнавателно управление, създавайки резидентурна група с клонове в София, Пловдив и Варна.[1] През 1942 година дейността му е разкрита и е осъден на 5 години затвор.[1] По същото време неговият брат Петър Богданов е разстрелян по процеса срещу ЦК на БКП.[1]
След 9 септември 1944 г. Богданов е освободен от затвора и става началник на контраразузнавателното Отделение „Б“ в „Държавна сигурност“.[1] В края на 1948 година е отстранен от контраразузнаването и след кратък престой начело на Следствения отдел на „Държавна сигурност“ е напълно отстранен от службите.[1] За кратко е завеждащ културния сектор в Комитета за наука, изкуство и култура под прякото ръководство на бъдещия лидер на БКП Вълко Червенков.
На 21 септември 1949 г. Богданов е арестуван и подложен на жестоки изтезания от доскорошните му колеги.[1] През 1951 г. е осъден на 15 години затвор с обвинение, че е привърженик на Трайчо Костов. Излежава присъдата си в Бургаския затвор и в концлагера „Белене“. През 1956 г. е освободен предсрочно и реабилитиран.
Работи в „Българска кинематография“ и „Българска фотография“.[2] В периода 1965 – 1969 г. е търговски аташе в Швейцария. От 1970 г. е съветник на министъра на земеделието и после съветник в Държавния комитет по туризма. През 1981 г. е арестуван, разследван и изключен от БКП заради изнасяне на мемоарите на Благой Попов в Швейцария.
Умира в Саарбрюкен на 28 май 1986 г.[3] През 1991 г. посмъртно са издадени спомените му „Две смърти няма, а без една не може“.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 98.
- ↑ Богданов, Петър и Христов, Христо. Червеният терор без маска. Спомени, записки и разговори от, със и за съветския агент, комунист, началник в ДС, политически затворник и дисидент Стефан Богданов. София, Ciela, 2021. ISBN 9789542 836544. с. 177, 181.
- ↑ Богданов, С. Две смърти няма, а без една не може. 1991, с. 143
- ↑ Биография, agentibg.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Неудобните признания на един комунист и съветски агент за „социалистическия затвор“ в България Архив на оригинала от 2016-04-13 в Wayback Machine.. „Две смърти няма, а без една не може“, книга на сайта Държавна сигурност.com, 4 май 2014 г.