Стефан Бидиков
| Стефан Бидиков | |
| български революционер и общественик | |
 | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
Стефан Бидиков с псевдоним Скромний е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Бидиков е роден през 1886 година в град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Участва в революционната дейност на ВМОРО.[1] Работи като учител в родния си град, когато главен учител в Кратово е Антон Тошев.[2] За периода му в Кратово е описан:
| „ | Стефан Бидиков, тоже тих и извънмерно трудолюбив, преподава с български език в трите класа. С трудолюбието си той е преодолял доста трудности при обучението с тоя предмет. Зададените писмени работи, домашни и класни са твърде систематични. За първа година преподава тоя предмет и аз мисля, че за в бъдеще той ще е добър преподавател.[2] | “ |
През Първата световна война е околийски началник.[3] По-късно емигрира в България, където развива обществена дейност. През 1925 година е избран в настоятелството на Княжевското македонско благотворително братство.[4]
Към 1940 година е подпредседател на Кратовското благотворително братство и е в ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации.[5] Към 1941 година е секретар в НК на Съюза на македонските емигрантски организации и е подпредседател на Кратовското благотворително братство.[6]
Умира през 1944 година в Кратово.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
- ↑ а б Известия, том 29, Институт за история на Българската академия на науките, София, 1986, стр. 264.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (129). София, СМЕО, 2 октомври 1925. с. 3.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 283, 288.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2
