Стефан Атанасов (партизанин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Атанасов.
Стефан Атанасов | |
български партизанин и офицер | |
Роден |
30 ноември 1914 г.
|
---|---|
Починал |
Стефан Симеонов Атанасов (Стамен) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Атанасов е роден на 30 ноември 1914 г. в с. Осма Калугерово, дн. Асеновци, Плевенско. Основно образование получава в родното си село. Завършва Непълната смесена гимназия в гр. Левски и Средното кожарско училище в гр. Ловеч. Деен член на РМС от 1929 г. Работи в кожарска фабрика в Стара Загора, Велико Търново, фабрика за цигли в с. Осма Калугерово и земеделие в семейното стопанство.
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Ятак на първите партизани в Ловешко. Арестуван през 1942 г. за политическата си дейност. След акция на партизаните в съседното с. Летница, за да избегне нов арест, преминава в нелегалност и е партизанин в I чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ от 17 декември 1942 г. След прегрупирането на партизанските сили в Ловешко е партизанин в състава на Партизански отряд „Христо Кърпачев“. През 1944 г. е политкомисар на Свищовската чета на Горнооряховския партизански отряд. Участва във всички бойни акции.[1]
След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия. Поручик, командир на Доброволческа гвардейска рота от състава на XXXIV- и Пехотен Троянски полк. Участва в бойните действия на полка при височина Голям връх (кота 1022), връх Сулагета (кота 904, 1068, 1070), гр. Бяла паланка, гр. Свърлиг, височина Паяшки камък, Крушумлия (кота 1018) и гр. Прищина.[2] След края на първата фаза на войната завършва Военно училище. Служи в строевите части на БНА. Завършва Военна академия. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[3] По това време е инструктор в отдел „Военен“ на ЦК на БКП. След пенсионирането си е почетен председател на Съюза на ветераните от войните в България. Автор на мемоарната книга „Там гдето тече Осъм“, Военно издателство, С., 1976, 1988.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, с. 71
- ↑ Йотов, Марин, Очи в очи с войната, Ловеч, 2008, с. 32
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 176