Степна усойница

	Степна усойница
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Червена книга на България
	; Изчезнал (1934 г.)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Отровници (Viperidae)
род:	Усойници (Vipera)
вид:	Степна усойница (V. ursinii)
	Научно наименование
	Vipera ursinii (Bonaparte, 1835)
	Степна усойница в Общомедия
	[ редактиране ]

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница,^[3] е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание

Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.^[4]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.^[5]

Подвидове

V. u. eriwanensis
V. u. graeca
V. u. moldavica
V. u. rakosiensis
V. u. renardi
V. u. ursinii

Описание

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.^[6] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.^[5]

Хранене

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.

Размножаване

Ражда по 3 до 16 малки.

Отрова

Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници

↑ Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
↑ Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
↑ ^а ^б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
↑ Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.

[1] Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012

[:0-3] Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.

[iucn-4] Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)

[Бешков-5] а ^б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

[Mal03-6] Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]