Калищка стела

Калищка стела
	Калищка стела
	Стелата, изложена в Регионалния исторически музей Перник
Местоположение
	Калищка стела Местоположение на мястото на откриване в област Перник
Страна	България
град	Калище
Археология
Вид	Стела
Епоха	Бронзова епоха

Стелата от Калище е антропоморфна стела, открита в местността Хайдушки лак край пернишкото село Калище, община Земен, България, по време на строителни работи през 1963 година. Спецификата на паметника и липсата на описание за археологически контекст на откритието са причина за спорното му местоположение в научната литература. Откритието на паметника е недобре документирано – неизвестен е културният контекст, в който той е открит, и дори да е имало такъв, той е бил унищожен. Стелата се съхранява в Регионален исторически музей град Перник.^[1]^[2]

Описание и особености

Стелата представлява каменна плоча разширена в горната си част и стеснена в долната си част. Горе, където е била оформена главата на човешката фигура, камъкът е отчупен. В долната ѝ част, стелата е грубо оформена, защото този участък е бил заровен в земята и не се е виждал. В средата на лицевата страна на стелата е моделирана шията на човешката фигура, от която все още личат две вдлъбнатини, за които се предполага, че маркират огърлица. Горните странични страни на камъка са отнети, за да оформят рамене – способ на обработка познат и от други сходни паметници датирани в Бронзовата епоха.

Долният ѝ край е заострен и с постепенно наддаване достига до разширени рамене, силно стеснени и преминаващи към врата опасан с огърлица. От раменете се спускат свити в лакътя ръце с опънати длани и разперени пръсти. От дясното рамо тесен кордон минава между дланите и достига до кръста, носещ къс меч с пластична художествена ръкохватка и завършващ с пискюл. Под пояса се подават двата края с ресни на долния пояс. Под пояса е изобразена каменна брадва, а под нея две стъпала, обърнати с пръстите надолу. Между тях е изписано малко квадратче.

Откритие и научни публикации

Археологическата находка за пръв път е публикувана от З.Радонов през 1963 година в списание „Археология“. Радонов интерпретира стелата като паметник свързан със славянския етнос и я датира в ранното средновековие.^[3]

През 1972 година българската археоложка Горанка Точева, използвайки някои сходства на паметника – слабата прилика на изобразения върху стелата кинжал с мечове тип „акинак“, го интерпретира като надгробен антропоморфен паметник-маркер на тракийското племе серди, според нея стилово и културно близък с трако-скитските и скито-сарматските стели открити на териториите на днешна Румъния и Североизточното Черноморие, датирани в VI – V век пр. Хр.

Според Тончева стелата е своеобразен надгробен паметник, който е изобразявал покоен тракийски вожд и жрец, стоял близо до надгробната му могила или непосредствено върху нея.

Датиране

Тончева датира паметника от VIII век пр. Хр. Поради липса на археологически контекст и отсъствието на достатъчно близки паралели на стелата, интерпретирането на функцията и културната принадлежност на паметника са дискусионни.^[4]

Интерпретации

Според д-р Филип Михайлов опитите да се търсят аналогии и паралели с разкритите в българските земи менхири, както и с подобни паметници на североизток в Румъния и Украйна съответства на популярни теории за археологическата наука през 1960-те и 1970-те години и времето на Студената война. Михайлов изказва мнението че разкритите сходни паметници в последните години в един по-широк ареал от Западна Европа до Анатолия, свързването на подобен тип антропоморфни стели с т.нар. менхири трябва да се разглежда като инерция на научната мисъл сред българските археолози.^[5]

Според д-р Михайлов типът кинжал изобразен върху стелата е с микенски произход и е един от най-разпространените типове в Средиземноморския басейн в края на Бронзовата епоха. Михайлов подчертава, че подобен тип кинжали са открити в много от гробни комплекси от този ареал в същата епоха. Тези погребения са тълкувани от някои учени като „военновременни гробове“, които са свързани с големите размествания на човешки маси по Средиземноморието и експанзията на т.нар. морски народи.

В този период (XIII – XII век пр. Хр.) е датиран разкритият от Першон Гроб № 2 при цитаделата Мидея (Дендра, п-ов Пелопонес, Гърция) и разкритите в него две антропоморфни стели. ^[6]^[7]. Отдавна се коментира, че „остава трудно да се обясни, защо оръжия от близкоизточен средизимноморски тип се появяват на толкова много места, също и на Балканите и далеч от тук, до Стоунхендж“.^[8]

Проф. Димитрина Митова-Джонова интерпретира артефакта като принадлежащ към далечната северозападно-черноморска антропоморфна пластика, включена в Източния азиатски дял на Югозападна Евразия. Кордонът, падащ върху късия нож, падащ върху широкия пояс с декорация и подаващите се под него два края с ресни на пояса и огърлица на врата маркират принадлежността на представената личност във висша йерархия, а представената под пояса къса брадва и четириъгълник, може би представляват отвор на шахта, фланкиран от две стъпала на един индивид дават основание на проф. Митова-Джонова да свърже артефакта с рударството и металодобива и да го отъждестви с фигурата на редемптора (организатор на металургичната група и еквивалент на жреца-воин от храмовата формация при протосардинската нурагическа култура). Обърнатите надолу стъпала според проф. Джонова вероятно маркират странстващият характер на рударството.^[9]

Доц. Любомир Цонев изтъква в последните си изследвания върху мегалитната култура на Балканите, че т.нар. „стели“ (вкл. и тази от Калище) имат голяма прилика с антропоморфните менхири от Западното Средиземноморие и датирането им в Бронзова епоха, според него дава достатъчно основание тези паметници да бъдат квалифицирани именно като антропоморфни менхири.^[10]

Свързани археологически находки

Една типология на находките от този вид е изградена чрез проследяването на тяхната еволюция от статуи-менхири към надгробни паметници.^[12] В своя студия румънският археолог Емил Кондурахи^[13] прави опит да тълкува подобни находки, отчитайки известното от древна Гърция, връщайки се към техния далеч по-ранен произход, като приема курганната хипотеза. Така те са представени като пандан на гръцките 'колоси', започнал своето развитие още в средата на III хил. пр. Хр. и проследим, на юг и във времето, до находки от Мидеа и Ачана. Самата проблематика свързана с гръцкото понятие ('kolossos') остава дискусионна.^[14]

През 1966 година източно от село Езерово (Област Варна) са открити три антропоморфни стели, в непосредствена близост до Варненското езеро. Трите скулптури са открити на разстояния 2.5 и 2 m една от друга, на дълбочина 2 m в земята, наклонени спрямо повърхността. Под стелите са разкрити човешки кости, примесени с керамични фрагменти.^[15]^[16]

Друга находка от същия тип е разкрита край село Плачидол, (Община Добрич), по време на археологически разкопки на Могилен некропол от българските археолози И.Панайотов и В.Дергачов през 1979 – 1980 година. В Могила I са открити три необработени каменни плочи, като една от находките представлява антропоморфна стела с оформени глава и рамене висока 1.53 m. ^[17]^[18]

Между 1986 и 2001 година по време на археологически разкопки, проведени с кратки прекъсвания в няколко сезона през годините на хълма Свети Илия под село Скала Сотирос на остров Тасос, (Гърция) са разкрити основи на сграда, в чийто западни и южни стени вторично са вградени няколко атропоморфни стели. Според изследователите стелите индикират наличието по-ранен градеж на мястото, който вероятно датира от края на Каменно-медната епоха или началото на Бронзовата епоха. Въпросът за произхода на стелите обаче остава отворен. Археолозите предполагат, че стелите са били издигнати първоначално на площта заемана от по-късната сграда и са маркирали обект, който е имал функцията на некропол. Понастоящем всички парчета от стелите са изложени в Археологическия музей на остров Тасос, в секция Праистория.^[19]^[20]^[21]

Една от последно откритите антропоморфни стели е от района на Горен Вардар. Тя е открита през 1997 година по време на разкопки край село Уланци, Градско (Република Македония). Стелата е с гравирана мъжка фигура, облечена във военна униформа (според интерпретацията на откривателя ѝ). Каменната плоча е била преизползвана за градежа на цистов гроб, датиран от късната Бронзова епоха. Според Д.Митревски върху стелата е изобразена тип риза, позната от микенското изкуство.^[22]

Антропоморфни каменни стели са открити по време на археологически проучвания и на територията на Южна Франция – Филитоза и Каурика на остров Корсика; Понте Векио – Северна Италия и Източен Кримски полуостров – Кривой рог.

Източници

↑ Тончева, Г. „Два надгробних монументальних памятника фракийским вождям“, Thracia I, стр.101 – 119, София 1972 г.
↑ Митова-Джонова, Димитрина. „Археологически паметници в Пернишки окръг“. София, Ведомствено издание, ИК Септември 1983.
↑ Радонов, З., „Два средновековни паметника от Пернишко“, сп. Археология, V, 1963 г., стр.57
↑ Тончева, Г. „Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България“, Thracia IV, Serdicae, София 1984, стр.99 – 101
↑ Михайлов, Ф. „Отново за антропоморфния паметник от село Калище, Земенско и културната му принадлежност“, Известия на Исторически музей Кюстендил, Том IX, ИК „Фабер“, Велико Търново 2004 г.
↑ Renfew, C. „The Emergence of Civilisation. The Cyclades and the Aegean in The Third Millennium BC, London.“, London, 1972, p.393, fig. 18:10, 399
↑ Sandars, N.K. „The Sea Peoples“, London, 1978, p.73, fig.41,93, fig.54 – 55, 98, 99; fig.57 b, p.127; fig.80, p.161; fig.112
↑ Picard Charles. Statues-Menhirs d'Occident et Statues-Menhirs dites « scythiques, Revue archéologique du Centre, t.1, fasc. 4, 1962. pp. 289 – 311. (fig. p 307, 309)
↑ Митова-Джонова, Димитрина; Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика IX-VI в. пр. Хр. Монотеизъм. Книга 1. Част 2: Бронзова пластика“. ИК Агенция ДАН – Ейдженси, София, 2012 г.
↑ Любомир Цонев, Пенчо Маркишки, Иван Кръстев, "Археоастрономия: Три етюда за обекти в България"; Булга Медиа, София 2021; ISBN: 9789549670561
↑ 1y 4.-Bueno et al. 2005; 2.-Santonja y Santonja 1978; 3.-Jorge 1999; 5.-Portela y Jiménez 1996; 6.-Romero 1981; 7.-Helgouach 1997; 8. – Tarrete 1997; 9, 10, 13, 14, 29, 30, 31, 32.-Philippon 2002; 11.-Corboud y Curdy 2009; 12.-Muller 1997; 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 Arnal 1976; 24 y 25. – Augusto 1972; 26 y 27. – Grosjean 1966; 34. – López et al. 2009.
↑ Златовская A., Вопроси Этнокултурних связи, Советская Этнография, 1963/1 – 2 с.79
↑ E. Condurachi. Divinités inconnues ou défunts héroisés? in Iconographie classique et identités régionales. Paris, 26 – 27.V.1983 BCH, Suppl. XIV, 1986, 251 – 271
↑ Dickie, M. W. (2011). What is a Kolossos and how were Kolossoi made in the Hellenistic Period?, Greek, Roman, and Byzantine Studies, 37(3), 237 – 257.
↑ Тончева, Г. „Новооткрити антропоморфни плочи край с. Езерово, Варненско“ – ИНМВ, III (XVIII), 1967, стр.3 – 18
↑ Музеен експонат archive.org
↑ Каменните стели от Плачидол
↑ Панайотов, И., Ямната култура в българските земи. Разкопки и Ппроучвания, Книга ХХІ, София, БАН 1989
↑ Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ. & G. Weisgerber 1996, „Παλαιολιθικό ορυχείο ώχρας στη Θάσο“, Αρχαιολογία 60, 82 – 89.
↑ Koukouli-Chrysanthaki, Ch., G. Weisgerber, G. Gialoglou & M. Vavelidis 1988, „Prähistorischer und junger Bergbau auf Eisenpigmente auf Thasos“, in: Wagner, G.A & G. Weisgerber (eds.) 1988, Antike Edel– und Buntmetallgewinnung auf Thasos, Der Anschnitt 6, 241 – 244.
↑ Παπαδόπουλος, Σ. 1997, Η Νεότερη Nεολιθική και η Πρώιμη Εποχή του Χαλκού στην Ανατολική Μακεδονία. Η μεταβολή της κεραμεικής, Ph. D. University of Thessaloniki. Thessaloniki.
↑ Митревски, Д. „Протоисториските заедници во Македониja: Преку погребуването и погребните манифестации“, Скопje, 1997, стр. 39 – 40

[1] Тончева, Г. „Два надгробних монументальних памятника фракийским вождям“, Thracia I, стр.101 – 119, София 1972 г.

[2] Митова-Джонова, Димитрина. „Археологически паметници в Пернишки окръг“. София, Ведомствено издание, ИК Септември 1983.

[3] Радонов, З., „Два средновековни паметника от Пернишко“, сп. Археология, V, 1963 г., стр.57

[4] Тончева, Г. „Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България“, Thracia IV, Serdicae, София 1984, стр.99 – 101

[5] Михайлов, Ф. „Отново за антропоморфния паметник от село Калище, Земенско и културната му принадлежност“, Известия на Исторически музей Кюстендил, Том IX, ИК „Фабер“, Велико Търново 2004 г.

[6] Renfew, C. „The Emergence of Civilisation. The Cyclades and the Aegean in The Third Millennium BC, London.“, London, 1972, p.393, fig. 18:10, 399

[7] Sandars, N.K. „The Sea Peoples“, London, 1978, p.73, fig.41,93, fig.54 – 55, 98, 99; fig.57 b, p.127; fig.80, p.161; fig.112

[8] Picard Charles. Statues-Menhirs d'Occident et Statues-Menhirs dites « scythiques, Revue archéologique du Centre, t.1, fasc. 4, 1962. pp. 289 – 311. (fig. p 307, 309)

[9] Митова-Джонова, Димитрина; Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика IX-VI в. пр. Хр. Монотеизъм. Книга 1. Част 2: Бронзова пластика“. ИК Агенция ДАН – Ейдженси, София, 2012 г.

[10] Любомир Цонев, Пенчо Маркишки, Иван Кръстев, "Археоастрономия: Три етюда за обекти в България"; Булга Медиа, София 2021; ISBN: 9789549670561

[11] 1y 4.-Bueno et al. 2005; 2.-Santonja y Santonja 1978; 3.-Jorge 1999; 5.-Portela y Jiménez 1996; 6.-Romero 1981; 7.-Helgouach 1997; 8. – Tarrete 1997; 9, 10, 13, 14, 29, 30, 31, 32.-Philippon 2002; 11.-Corboud y Curdy 2009; 12.-Muller 1997; 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 Arnal 1976; 24 y 25. – Augusto 1972; 26 y 27. – Grosjean 1966; 34. – López et al. 2009.

[12] Златовская A., Вопроси Этнокултурних связи, Советская Этнография, 1963/1 – 2 с.79

[13] E. Condurachi. Divinités inconnues ou défunts héroisés? in Iconographie classique et identités régionales. Paris, 26 – 27.V.1983 BCH, Suppl. XIV, 1986, 251 – 271

[14] Dickie, M. W. (2011). What is a Kolossos and how were Kolossoi made in the Hellenistic Period?, Greek, Roman, and Byzantine Studies, 37(3), 237 – 257.

[15] Тончева, Г. „Новооткрити антропоморфни плочи край с. Езерово, Варненско“ – ИНМВ, III (XVIII), 1967, стр.3 – 18

[16] Музеен експонат archive.org

[17] Каменните стели от Плачидол

[18] Панайотов, И., Ямната култура в българските земи. Разкопки и Ппроучвания, Книга ХХІ, София, БАН 1989

[19] Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ. & G. Weisgerber 1996, „Παλαιολιθικό ορυχείο ώχρας στη Θάσο“, Αρχαιολογία 60, 82 – 89.

[20] Koukouli-Chrysanthaki, Ch., G. Weisgerber, G. Gialoglou & M. Vavelidis 1988, „Prähistorischer und junger Bergbau auf Eisenpigmente auf Thasos“, in: Wagner, G.A & G. Weisgerber (eds.) 1988, Antike Edel– und Buntmetallgewinnung auf Thasos, Der Anschnitt 6, 241 – 244.

[21] Παπαδόπουλος, Σ. 1997, Η Νεότερη Nεολιθική και η Πρώιμη Εποχή του Χαλκού στην Ανατολική Μακεδονία. Η μεταβολή της κεραμεικής, Ph. D. University of Thessaloniki. Thessaloniki.

[22] Митревски, Д. „Протоисториските заедници во Македониja: Преку погребуването и погребните манифестации“, Скопje, 1997, стр. 39 – 40

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]