Старопланински цигай
Старопланински цигай е българска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Предбалкана и Стара планина в Централна северна България. Породата е създадена чрез възпроизводително и поглъщателно кръстосване на местки полу и планински породи овце с кочове от породата Цигай. Призната е за порода през 1992 г.
Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 11 700 индивида.
Рисков статус – няма риск.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Овцете са средно едри с компактно тяло. Главата е средно голяма с права профилна линия. Мъжките са с добре развити охлювообразни рога. Женските са безроги. Опашката е дълга, зарунена.
Руното е затворено, а вълната е еднородна.
Овцете са с тегло 45 – 48 kg, а кочовете 70 – 80 kg. Средният настриг на вълна е 3 – 3,5 kg при овцете и 5 – 6 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 105 – 110%. Средната млечност за лактационен период е 80 – 85 l.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]
- Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателсво ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.88