Направо към съдържанието

Старобърненски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старобърненски манастир
Starobrněnský klášter
Старобърненският манастир
Старобърненският манастир
Карта Местоположение
ВидАвгустински манастир
Местоположение Бърно, Чехия
Изграждане1503 – 1504
Старобърненски манастир в Общомедия

Старобърненският манастир (на чешки: Starobrněnský klášter) е основан като цистерциански манастир през 1323 г. от кралицата на Чехия и Полша, вдовицата Елишка Рейчка, която е погребана там заедно със своя роднина, управителя на Моравия, Индржих от Липе.

Земята за построяването на манастира Елишка получава от крал Ян Люксембургски, който ѝ подарява имота си в Бърно. През 1333 г. към манастира е добавена болница. Манастирът е строен в продължение на 50 години, така че Елишка не доживява довършването му.

През 1782 г. имотът попада под управлението на държавата. Следващата година е предаден на августинците в замяна на сградата на първоначалния августински манастир „Св. Томаш“ на днешния Моравски площад. Оттогава в Старобърненския манастир функционира августинското абатство Свети Томаш.

Църква „Успение Богородично“

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към манастира с базиликата от замъка Шпилберк

Част от манастира е готическата църква „Успение Богородично“. Тя е построена от тухли (в силезийски стил) на мястото, където от 10 век се е издигала романската църква „Дева Мария“.[notes 1] Под пода на храма, на мястото, означено с корона и буквата Е, се намира гробницата на Елишка Рейчка. Храмът и сградата на абатството са променени в стил барок от Моржиц Грим.

Августинско старобърненско абатство

[редактиране | редактиране на кода]
Манастирската градина, със статуята на Грегор Мендел, на заден план вляво

Орденът на августинците се установява в Бърно през 1344 г., с подкрепата на моравския маркграф Йохан Хайнрих. На 2 февруари 1350 г. той основава в Бърно манастира с храма „Св. Томаш“, което е утвърдено в годината на завършването на иконостаса (1356) и от папа Инокентий VI. Храмът е замислен като място за съхранение на тленните останки на моравските маркграфове и в него е погребан сина на Йохан – маркграф и римски крал Йобст от Моравия. Император Карл IV подарява на брат си Йохан картина от византийско-италиански произход – Черната Мадона, която е запазена и до днес на главния олтар.

Манастирът е построен извън града точно до средновековните градски стени, но при разширяване на укрепленията става част от него. За значението на манастира в Моравия и в рамките на ордена свидетелства факта, че през 18 век той получава специално папско право.

Църквата „Успение Богородично“ – изглед от ул. „Пивоварска“

Августинският манастир е силно засегнат от реформите на император Йозеф II, но значението на манастира го защитава от закриване. Императорът и моравски маркграф Йозеф II в действителност, с декрет от 15 март 1783 г., заповядва на августинците да напуснат манастира, който след това е използван за установяването на моравската политическа власт (служи като губернаторски дворец, който по-късно е преместен в днешната „Моравска галерия“).

В замяна августинците получават сградите на закрития цистерциански манастир с църквата Успение „Богородично“. Манастирът се намира на Мендловия площад и до днес. На 6 октомври 1987 г., с апостолическо писмо, папа Йоан Павел II дава на църквата титлата „Малка базилика“. В манастира днес се помещава музея на Мендел на Масариковия университет, с изложбата на основателя на генетиката Грегор Йохан Мендел (1822 – 1884), който е игумен на манастира в периода 1868 – 1884 г. Любопитен факт е, че със средства на августинската музикална фондация там получава обучение Леош Яначек, който по-късно работи като диригент на църковния хор. От манастирската пивоварна възниква съвременната пивоварна „Старобърно“. От февруари 2018 г. може да се посети изложбата на новия Музей на старобърненското абатство.

Лукаш Евжен Мартинец, единадесетият игумен на манастира – от 1997 г., поисква временно освобождаване от поста си поради продължителна работа. През януари 2015 г., майсторът на ордена Алехандро Морало одобрява едногодишната му почивка.[1] От 1 февруари 2015 г. Мартинец е освободен от Бърненската епархия[2] и завършва службата си като игумен на Старобърнеския манастир.[2] От тази дата, делегатът Игнасио Лопес, упълномощен от генералната агенция на Августинския орден, поема администрацията на абатството.[3]

От втората половина на 2014 г. в абатството функционира международна общност.[2][4]

Игумени на Августинското абатство:

  • Кирил Франтишек Нап
  • Грегор Мендел
  • Франтишек Баржина
  • Томаш Йозеф Мартинец
  • Лукаш Евжен Мартинец

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((cs)) FOLTÝN, Dušan, a kol. Encyklopedie moravských a slezských klášterů. Praha: Libri, 2005. 878 s. ISBN 80-7277-026-8. S. 208 – 215
  • ((cs)) MEZNÍK, Jaroslav. Lucemburská Morava 1310 – 1423. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2001. 562 s. ISBN 80-7106-363-0
  • ((cs)) SAMEK, Bohumil. Klášter augustiniánů v Brně. Brno: Augustiniánský klášter, 1993. 62 s.
  • ((cs)) ((cs)) SAMEK, Bohumil; KVĚT, Raďan. Starobrněnské sídlo ústavů Československé akademie věd. Brno: Geografický ústav ČSAV Brno, 1984. 57 s. Приложени 3 карти
  • ((cs)) BUKOVSKÝ, Jan. Starobrněnský klášter, jeho středověká výstavba a otázky spojené s rehabilitací objektů kolem rajského dvora Kláštera Králové. In: Časopis Moravského muzea. Vědy společenské. Brno: Moravské muzeum, 1988. ISSN 0323 – 0570. S. 79 – 95
  • ((cs)) MATUS, Dominik. Knihovna a sakristie augustiniánů v Brně, dílo klášterního truhláře Bernarda Stöttnera. Brno, 2018 [cit. 2018-09-30]. 130 s. Bakalářská práce. Masarykova univerzita, Filozofická fakulta. Vedoucí práce Pavel Suchánek. s. 119
  • ((de)) PETSCHNIGG, Hans. Die Kirche der P. P. Augustiner in Brünn. Mittheilungen der K.K. Central-Commission zur Erforschung und Erhaltung der Baudenkmale. Wien: Prandel und Ewald, Jänner 1862, roč. VII, čís. 1, s. 11 – 21
  • ((de)) RAAB, Adolf. Der Kreuzgang von Maria Saal in Brünn. Mittheilungen der K.K. Central-Commission für Erforschung und Erhaltung der Kunst– und Historischen Denkmale. Wien: Wilhelm Braumüller, 1901, roč. XXVII, čís. 1, s. 179 – 180

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Построена първоначално като ротонда, а през следващия век оформена в еднокорабна сграда с правоъгълен презвитерий.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.opatbrno.cz
  2. ↑ а б в farnost.milonice.cz[неработеща препратка]
  3. ↑ www3.mkcr.cz // Архивиран от оригинала на 2019-04-17. Посетен на 2019-04-17.
  4. ↑ www.aug.sk // Архивиран от оригинала на 2019-04-17. Посетен на 2019-04-17.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Starobrněnský klášter в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Старобърненски_манастир&oldid=11991039“.