Стара Европа (антропология)

Тази статия е за антропологическия термин. За политическия термин вижте Стара Европа.

---

Старата Европа (на английски: Old Europe) е термин влязъл в обращение след 1974 г., когато излиза обобщаващият труд на Мария Гимбутас Боговете и богините на Стара Европа

Ареал на неолитните Дунавски Винчански култури с различните им локализации

Археологическите находки в Европа позволяват в югоизточния край да се набележат очертанията на специфична култура, предшествала появата на отчетливото индо-европейски нашествие. Според Гимбутас тази пред-индоевропейска култура се проследява на територия, покриваща приблизително днешните Румъния, България и Гърция, като достига в Средиземноморието до островите Крит, Кипър, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика. Възглед за съществуването на подобна култура е формулирал преди войната австралийският археолог Гордън Чайлд, като я е нарекъл „Дунавска култура“ Аргументи в полза на тези разбирания са дунавската протописменост или елементи от винчанската култура и артефакти, като „Плочка от Градешница“ и „Табличка от Дупяк“.

В трактовката на Гимбутас за „Стара Европа“ е характерно организирането на обществото около обожествената фигура на жената, което контрастира с по-късните воински и мъжки ценности, засвидетелствани с разпространението на индо-европейска цивилизация. Предложените идеи са развити по-нататък от езиковеда и археолог Харалд Харман, който счита, че староевропейски останки са се запазили в архаична Гърция, където се намирала периферията на една т.нар. „дунавска цивилизация“.

Литература

• Гимбутас, Мария. Цивилизация Великой Богини. Москва, 2005 г.
• Видейко, Михаил; Бурдо, Наталья "Трипiльська культура. Спогади про золотий вік Трипiльська культура. Спогади про золотий вік"; Фолио, Київ, 2008
• Видейко, Михаил, "Трипільська цивілізація", Наш час, Київ, 2008
• Харман Х., „Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа“, София: Борина, 2015, ISBN 978-954-500-305-9
• Gimbutas, Marija (1974). The Goddesses and Gods of Old Europe, 7000 to 3500 BC: Myths, Legends and Cult Images. London: Thames and Hudson.
• Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row.
• Gimbutas, Marija (1991). The Civilization of the Goddess: The World of Old Europe. San Francisco: Harper.
• Gimbutas, Marija, edited and supplemented by Miriam Robbins Dexter (1999) The Living Goddesses. Berkeley/Los Angeles: University of California Press.
• Marler, Joan, and Miriam R. Dexter, eds. 2009. Signs of Civilization. Neolithic Symbol System of Southeast Europe Sebastopol: Institute of Archaeo-mythology.
• David W. Anthony (2009). The Lost World of Old Europe: The Danube Valley, 5000-3500 BC, Princeton University Press; ISBN: 0691143889,9780691143880.
• Svend Hansen: Bilder vom Menschen der Steinzeit: Untersuchungen zur antropomorphen Plastik der Jungsteinzeit und Kupferzeit in Südosteuropa (= Archäologie in Eurasien. Band 20). von Zabern, Mainz 2007, ISBN 3-8053-3773-6
• Olga Fröbe-Kapteyn (Hrsg.): Gestalt und Kult der „Grossen Mutter“. Vorträge gehalten auf der Tagung in Ascona 8.–15. August 1938 (= Eranos-Jahrbuch 1938. Band VI). Rhein-Verlag, Zürich 1939.
• Lynn Meskell: Goddesses, Gimbutas and New Age archaeology. In: Antiquity. Band 69, Nr. 262, 1995
• Joachim Wahl/Hans-Günter König: Anthropologisch-traumatologische Untersuchung der menschlichen Skelettreste aus dem bandkeramischen Massengrab bei Talheim, Kreis Heilbronn: mit Tab, Fundberichte aus Baden-Württemberg 12, 1987
• W. Bailey, Douglas, Prehistoric Figurines: Representation and Corporeality in the Neolithic (2005);London, Routledge, 2005
• W. Bailey, Douglas, Balkan Prehistory: Incorporation, Exclusion and Identity, London, Routledge., 2000