Мария Гимбутас

Мария Гимбутас Marija Birutė Alseikaitė
литовско-американска археоложка и културоложка
Родена	23 януари 1921 г. Вилно
Починала	2 февруари 1994 г. Лос Анджелис, САЩ
Погребана	Каунас, Литва
Учила във	Вилнюски университет
Научна дейност
Работила в	Харвардския университет Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Мария Гимбутас в Общомедия

Мария Гимбутас (на английски: Marija Gimbutas) е литовско-американска археоложка и културоложка, известна със своите трудове и възгледи за европейската праистория.

Авторка е на хипотезата за съществуването на древната курганна култура. Смята се, че е сред най-крупните и същевременно най-противоречиви фигури в индоевропеистиката.

Биография

Родена е на 23 януари 1921 г. във Вилнюс, Литва. Завършва Вилнюския университет и защитава докторат в Тюбингенския университет. Става преподавател в Харвардския университет.

Гимбутас получава образование и започва научната си кариера в Европа, но след 1949 г. се премества в САЩ, където протича значимата част от живота ѝ. От средата на 70-те години на XX век редица нейни книги добиват популярност в световен мащаб.

Умира на 2 февруари 1994 г. и е погребана в Каунас.

Трудове и възгледи

Възгледите на Гимбутас се оформят в продължение на десетилетия, докато тя активно участва в археологически проучвания из цяла Европа. Изводите, до които достига, са, че:

• в праисторическа Европа до V век е налице специфична „древноевропейска“ култура
• след средата на 5-о хил. пр.н.е. от понтийско-каспийската степ прииждат т.нар. индоевропейски народи, чиято култура измества предишната – това е т.нар. курганна хипотеза.

Находките, с които Гимбутас се запознава, я карат да изтъква контраста между двете епохи, като добива популярност като една теория и за това, че праисторическите женски глинени пластики представят образа на „Великата богиня майка“ – изначален възглед, контрастиращ с по-късните индоевропейски воински и мъжки културни ценности. Добиващият влияние феминизъм от края на XX век активно пропагандира в опростена форма изложеното от Гимбутас, което поражда по-нататък, не без основания обострени критики към тази нейна теолия.

Научни трудове

• Gimbutas, Marija (1956). The Prehistory of Eastern Europe. Part I: Mesolithic, Neolithic and Copper Age Cultures in Russia and the Baltic Area. American School of Prehistoric Research, Harvard University Bulletin No. 20. Cambridge, MA: Peabody Museum.
• Gimbutas, Marija (1963). The Balts. London: Thames and Hudson, Ancient peoples and places 33.
• Gimbutas, Marija (1965). Bronze Age cultures in Central and Eastern Europe. The Hague/London: Mouton.
• Gimbutas, Marija (1971). The Slavs. London: Thames and Hudson, Ancient peoples and places 74.
• Gimbutas, Marija (1974). The Gods and Goddesses of Old Europe, 7000 to 3500 BC: Myths, Legends and Cult Images. London: Thames and Hudson.
• Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row.
• Gimbutas, Marija (1991). The Civilization of the Goddess: The World of Old Europe. San Francisco: Harper.
• Gimbutas, Marija (1992). Die Ethnogenese der europäischen Indogermanen. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, Innsbrucker Beiträge zur Sprachwissenschaft, Vorträge und kleinere Schriften 54.
• Gimbutas, Marija (1994). Das Ende Alteuropas. Der Einfall von Steppennomaden aus Südrussland und die Indogermanisierung Mitteleuropas. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft.
• Gimbutas, Marija, edited and supplemented by Miriam Robbins Dexter (1999) The Living Goddesses. Berkeley/Los Angeles: University of California Press.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Мария Гимбутас
• ((en)) Интервю с Мария Гимбутас (октомври 1992, Калифорния)
• ((en)) Belili Productions: A documentary on archeologist Marija Gimbutas Архив на оригинала от 2021-01-16 в Wayback Machine.