Станислав Ростоцки
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Станислав Ростоцки | |
руски актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
Партия | КПСС (1951 г.) |
Награди | Държавна награда на СССР (1970) Орден „Ленин“ (1982) Октомврийска революция народен артист на СССР (1974) Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда (1944) Ленинска премия (1980) орден „Велика Отечествена война“ (1985) |
Семейство | |
Съпруга | Нина Меншикова |
Деца | Андрей Ростоцки |
Уебсайт |
Станислав Йосипович Ростоцки е руски режисьор и актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Рибинск на 21 април 1922 г. Баща му е лекар и виден деец на здравеопазването.
Станислав Ростоцки завършва училище (1940) и постъпва в Институт по философия и литература. През 1942 г. е призован да служи в Червената армия, а през 1943 г. заедно със стрелкова бригада е изпратен на фронтовата линия. Участва в боевете при Вязма, Смоленск и Ровно. На 11 февруари 1944 г. при Дубно е ранен. След излекуването си е уволнен и инвалидизиран.
Веднага след това става студент в Института по кинематография в класа на Григорий Михайлович Козинцев. Учи 7 години, като едновременно работи в киностудията „Ленфилм“. През 1952 г. получава направление за работа в киностудията „М. Горки“, където остава до края на живота си.
Два от филмите на Ростоцки са били номинирани за Оскар („А зори здесь тихие“, „Белый Бим, чёрное ухо“). Три от филмите му са били избирани за най-добър филм на годината от списанието „Советский экран“ („А зори здесь тихие“, „Доживём до понедельника“, „Белый Бим Черное ухо“)
През 1998 г. Станислав Ростоцки участва като актьор в сериала „На ножах“. Тук той изпълнява ролята на генерал Синтянин.
Станислав Ростоцки е автор на много статии в списанията „Искусство кино“, „Советский экран“. Бил е член на Съюза на кинематографите на СССР и пет пъти председател на журито на Московския кинофестивал.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1955 – Земля и люди
- 1957 – Дело было в Пенькове
- 1959 – Майские звёзды
- 1962 – На семи ветрах
- 1965 – Зимние Этюды
- 1966 – Бэла
- 1968 – Доживём до понедельника
- 1972 – А зори здесь тихие
- 1977 – Белый Бим Чёрное ухо
- 1979 – Профессия – киноактёр
- 1980 – Эскадрон гусар летучих
- 1984 – И на камнях растут деревья
- 1992 – Из жизни Фёдора Кузькина
|