Станислав Вихров
| Станислав Вихров | |
| български писател | |
| Роден |
23 септември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | 1978
София |
Станислав Крумов Бъчваров с псевдоним Станислав Вихров е български комунист, партизанин и писател. Член на Българската комунистическа партия. Известен преди всичко с това, че убива писателя и редактор Борис Руменов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 септември 1911 година в Пловдив. Майка му е учителка, а баща му телеграфопощенец и профсъюзен активист. Основно и прогимназиално образование получава в София.
През 1927 г. заминава за Франция.[1] В Париж попада в средата на комунистическата българска емиграция – Георги Бакалов, Николай Хрелков, Милко Тарабанов и др. Взима участие в стачки организирани от Френската комунистическа партия.
През 1931 г. се завръща в България[1] и завършва гимназия като частен ученик в София. Сменя различни професии из редица градове – Варна, Пловдив, Плевен и др. През 1938 г. се установява в София и се включва в комунистическата група около кафене „Средец“, включваща Тодор Павлов, Крум Григоров, Венко Марковски, Марко Марчевски и др. Заедно с Никола Вапцаров участва в литературния кръжок при вестник „Литературен критик“, където печата свои творби. През 1941 г. отива в Пловдив и влиза във връзка с т.нар. Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. За известно време е мобилизиран. От 26 август 1944 г. е партизанин в партизански отряд „Колю Шишманов“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“.
След Деветосептемврийския преврат той убива писателя Борис Руменов (известен с псевдонима си Борю Зевзека – бохем, поет и карикатурист),[2] бивш редактор и издател на хумористичното списание „Барабан“,[3][4] редактор в „Утро“, „Дневник“ и „Заря“, който е отхвърлял негови произведения. На 10 октомври 1944 г. го търси двукратно в дома му, придружен от неизвестен спътник, обявява го за арестуван и го разстрелва с автомат в Борисовата градина, а трупът е хвърлен в Перловската река.[1][5] Прави опит да убие и големия български писател Елин Пелин, уж защото бил приятел на царя, но всъщност защото отказвал да печата произведенията на партизанина графоман.
Според някои Вихров се припознава и убива Борис Руменов вместо Елин Пелин,[6] но самият той, признавайки убийството, не споменава грешка, а казва: „щях да свърша и Елин Пелин за едното чудо! Но той излезе по-хитър и ми убегна…“ Причината – не го зачитали като автор.[5]
На 10 ноември 1944 г. Вихров е назначен за помощник-командир (политкомисар) в Трети конен полк и участва в т.нар. Отечествена война.[1] След завръщането си от фронта отива на кон в радио София, за да настоява за публикуване на свои стихове, но е отпратен от редактора Валери Петров.[5]
Редактор в издателство Отечествен фронт на ОФ (1952 – 1954) и в списание „Българо-съветска дружба“ (1954 – 1956).
Вихров е автор на поезия и проза. Първият му поетичен опит е стихотворението „Бъди“, отпечатано 1937 г. във вестник „Заря“. Същата година издава стихосбирката „Хайдути“ (1937, 2 изд. 1942). Публикува още „Песен на пристанището“ (1939); „Бъди!“ стихове, Пловдив (1945, 2 изд. 1968). Пише книга, озаглавена „По пътя към победата. Записки на един загинал на фронта пом.-командир“ (1947).[7] „Боен път“, роман (1955) в съавторство с Ас. Доспейски; „Партизански нощи“, стихотворения (1962).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Тахов, Росен. Убиецът Станислав Вихров. Партизанин застреля редактор, защото не го признавал за поет // trud.bg. 13 септември 2020. Посетен на 23 септември 2022.
- ↑ Биография на Борис Руменов
- ↑ Кръстю Пастухов, „Среща“, глава от книгата „Преживяното“.
- ↑ Румен Дечев, „Елитът, неговото място и роля“ Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine., on-parliament.com, 30 май 2012.
- ↑ а б в Бенбасат, Алберт. Да убиеш зевзек // kultura.bg. Посетен на 23 септември 2022.
- ↑ Пенчева, Румяна. Светла памет на Зевзека // literaturensviat.com. Посетен на 23 септември 2022.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 32
- Речник на българската литература в 3 тома, т. 1 (А-Д). Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1976 г.
|
