Сръбско консулство в Солун
| Генерално консулство на Република Сърбия в Солун | |
| Генерални конзулат Републике Србије у Солуну | |
 сградата на консулството в 1899 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Основаване | 1887 г. |
| Тип | дипломатическо представителство |
| Седалище |  Солун, Гърция |
| Ръководител | Драгана Глишич |
| Уебсайт | www.thessaloniki.mfa.gov.rs |
| Генерално консулство на Република Сърбия в Солун в Общомедия | |
Генералното консулство на Република Сърбия в Солун (на сръбски: Генерални конзулат Републике Србије у Солуну или Generalni konzulat Republike Srbije u Solunu) е дипломатическо представителство на Сърбия в македонския град Солун, Гърция.
Консулството е създадено в 1887 година, когато градът е още в Османската империя, със сключване на конвенция между Сърбия и империята. С тази конвенция Сърбия получава правото да отвори консултво в Битоля, Солун и Скопие. Започва да работи през март 1887 година и първият консул е Алекса Пачич. Консулството активно сътрудничи на сръбската пропаганда в Македония.
Консули
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Петър Карастоянович | Петар Карастојановић | 1887 – 1889 |
| Коста Христич | Коста Христић | 1889 – 1890 |
| Владимир Льотич | Владимир Љотић | 1890 – 1894[1] |
| Павле Денич | Павле Денић | в септември 1898[2] |
| Тодор Станкович | Тодор Станковић | 1900 – ? |
| Йован Христич | Јован Христић | в 1900[2] |
| Джордже Ненадович | Ђорђе Ненадовић | в 1901[3] |
| Владимир Льотич | Владимир Љотић | 1904 – 1909 |
| Живоин Балугджич | Живојин Балугџић | 1909 – 1912 |
-
Доклад на генералния консул в Солун Живоин Балугджич до външния министър Милован Милованович за четническата дейност в Макеодния, 3 май 1910 г. -
Доклад на сръбското консулство в Солун за български активности в Гумендженско, 25 септември 1909 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 82.
- ↑ а б Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901) // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 113. Архивиран от оригинала на 2021-08-31. (на сръбски)
- ↑ Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901) // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 115. Архивиран от оригинала на 2021-08-31. (на сръбски)
