Сръбски гласник
| „Сръбски гласник“ „Српски гласник“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | ежедневник |
| Формат | 47 cm; 45 cm от брой 166 (1916); 56 cm от брой 422 (1917); 47 cm от брой 497 (1917); 53 cm от брой 589 (1917);46 cm от брой 607 (1917) |
| Начало | 9 януари 1916 г. |
| Край | 27 март 1919 г. |
| Цена | 1 брой 10 лепта, годишно 30 драхми, за чужбина 40 франка; от брой 497 (1917) годишно 36 драхми, от брой 787 (1918) 1 брой 15 лепта, от брой 873 (1919) 1 брой 15 лепта или 20 пари |
| Собственици | Д. А. Велешанац Анастасиос Берос от брой 787 (1918) |
| Редактор | Виктор Йеленац; Фран Радешчек |
| Главен редактор | Анастасиос Берос М. Тавуларич от брой 119 (1916); Анастасиос Берос от брой 166 (1916); Филипос Берос от брой 295 (1916); от брой 568 (1917) Йован Афович |
| Език | сръбски |
„Сръбски гласник“ (на сръбски: Српски гласник) е сръбски всекидневен сутрешен вестник, излизал в Солун, Гърция от 9 януари 1916 г. до 27 март 1919 г.
От брой №25 (1916) има успоредно заглавие на френски L'echo Serbe, а от брой № 573 (1917) има подзаглавие Независим орган на общественото мнение (Независан орган јавног мишљења).[1][2]
След окупацията на Сърбия от страните от Централните сили в 1915 година по време на Първата световна война и изтеглянето на сръбските войски през Корфу в Солун, част от сръбския печат също се мести в македонската столица. По време на войната вестникът печата новини от Сърбия и фронтовете. Има и приложение за белетристика. След войната отделя специално внимание на адриатическата политика и отношенията с Италия.[1]
Издател и собственик е Д. А. Велешанац, от брой 65 (1916) няма собственик, а от брой 787 (1918) собственик е Анастасиос Берос. Отговорни редактор е Анастасиос Берос, от брой 119 (1916) М. Тавуларич; от брой 166 (1916) Анастасиос Берос; от брой 295 (1916) Филипос Берос; от брой 568 (1917) Йован Афович.[1] Редактор на вестника е Виктор Йеленац, а от лятото на 1918 година – словенският журналист Фран Радешчек.[3] Във вестника пише и Иво Чипико.[1]
Печата се в печатница „Акварони“, от брой 353 (1917) в печатница „Сръбски гласник“, от брой 396 (1917) в „Анастасиос Берос“, от брой 567 (1917) в „Ангира“; от брой 574 (1917) в „Македония“, от брой 618 (1917) в „Анастасиос Берос“ и от брой 837 (1919) в „Акварони“.[1]
„Сръбски гласник“ престава да излиза в 1919 година след края на войната.[4][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Српски гласник // Велики рат. Посетен на 26 януари 2017.
- ↑ Марковић, Ратко. Каталог Часописи и листови // Библиотека манастира Хиландара. Посетен на 26 януари 2017.
- ↑ Irena Gantar Godina. Fran Radešček: vpliv izseljenske izkušnje 1911–1921 na svetovnonazorsko opredelitev, 282.
- ↑ Nikolic Ivana. Publishing in Serbia. in: Biggins, Michael and Janet Crayne eds. Publishing in Yugoslavia's successor states, The Haworth Information Press, NY, 2000, p. 90
