Сребриста чайка

	Сребриста чайка
	Larus argentatus argentatus
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:	Чайкови (Laridae)
род:	Чайки (Larus)
вид:	Сребриста чайка (L. argentatus)
	Научно наименование
	Larus argentatus Pontoppidan, 1763
	Разпространение
	Сребриста чайка в Общомедия
	[ редактиране ]

Сребристата чайка (Larus argentatus) е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Физически характеристики

Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.

Разпространение

Видът е разпространен в Северна Европа (атлантическото и морските крайбрежия, както и навътре в сушата). Срещащият се в България някогашен подвид днес е признат в таксономията като отделен вид, жълтокрака чайка (L. michahellis); в България относително често се среща и друг много сходен на жълтокраката чайка вид, каспийската чайка (L. cachinnans).

Начин на живот и хранене

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото „санитарно“ въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.^[2]

Размножаване

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.

Източници

↑ Larus argentatus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Боев, Н. 1952. Вредни ли са чайките? – Лов и рибарство, 2 – 3: 15.

[1] Larus argentatus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Боев, Н. 1952. Вредни ли са чайките? – Лов и рибарство, 2 – 3: 15.

[1]

[2]