Направо към съдържанието

Спутник, моя любов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спутник, моя любов
スプートニクの恋人
(Supūtoniku no Koibito)
Други именаSputnik Sweetheart
АвторХаруки Мураками
Създаване
Първо издание1999 г.
 Япония
ИздателствоКоданша
Оригинален езикяпонски

Издателство в БългарияКолибри
ISBNISBN 1-86046-825-X

Спутник, моя любов (японски: スプートニクの恋人, Spūtoniku no Koibito, английски: Sputnik Sweetheart) е роман от Харуки Мураками, публикуван в Япония през 1999. На английски е преведен от Филип Гейбриъл през 2001, а на български — 2005.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Героинята на романа е амбициозен автор на име Сумире, която се влюбва в по-възрастната Миу, която изглежда харесва Сумире за определни качества, макар че не намира време за стремежите и идеалите на Сумире. Третият герой в романа е неназованият разказвач, учител в основно уилище, два пъти отнасян просто с „К“ от Сумире, който е влюбен в нея, макар че тя не отвръща на неговите чувства.

Докато Сумире е емоционална и спонтанна като човек и често изглежда, че не се вписва в обществото, „К“, разказвачът е човек, който с истинска сила на волята се моделира в друг човек, някой, който се интегрира по невидим, неразличим начин в широкото общество и култура около него, и този вид промяна го оставя емоционално скован и неспособен да изрази своите чувства. Когато Сумире също, чрез взаимодействието си с Миу, насилствено се оформя като човек, различен от това, което тя е, трансформацията не е нито перманентна, нито успешна, и Сумире изчезва без да бъде открита или видяна отново, докато е на почивка с Миу в Гърция, което има трагични последствия за Миу в частност.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

Спутник, моя любов e по същността си роман от трима герои. Нехарактерно тънък за роман на Маруками, той е обаче първият, който разгръща темата за лесбийки и то в дълбочина, макар че други основни теми са отново близки до познатите от японския автор, верен на ефектите от продължителната самота и алиенация, и т.н.

Основни теми в книгата включват самотата и невъзможността на хората наистина да познават себе си или хората, които обичат. Това се символизира от повтарящата се метафора за сателитите Спутник, който орбитират на дистанция от Земята.