Списък с логически грешки

Логическа грешка (още логическа заблуда, „софизъм“ или „логическа уловка“), в логиката и реториката е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение. Логическите грешки често звучат риторично убедително, защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. аргумент към авторитета).

Списък с логически грешки

Логическа грешка	Латински израз	Същност
Атака на личността	Ad hominem	Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например „Х е глупак“ не е заблуда, но „Х не е прав, защото е глупак“ е заблуда. Терминът „плюене в кладенеца“ също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другия човек и тази на Хитлер или нацистите.
Аргумент от незнание	Argumentum ad ignorantiam	поддържа се, че една пропозиция е истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем – не означава че можем да си изобретим обяснение.
Позоваване на авторитет	Argumentum ad verecundiam	основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са неверни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi – твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността – твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
Позоваване на последствия	Argumentum ad consequentiam	аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
Позоваване на бройката	Argumentum ad populum	твърдението се смята за вярно, защото се поддържа от много хора или от висококвалифицирания елит на обществото.
Грешна генерализация		аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.
Бране на череши		посочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията.
Аргумент на личната недоверчивост		твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно – че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.
Post hoc ergo propter hoc	Post hoc ergo propter hoc	при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.
Cum hoc ergo propter hoc	Cum hoc ergo propter hoc	ако между две променливи съществува корелация, то задължително е налице причинно-следствена връзка между тях.
Паралелни следствия на една причина		две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.
Грешна посока		аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.
Погрешен континуум		идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.
Фалшива дилема		ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континуум от вариация до само две черно/бели възможности.
Непоследователност		прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
Non-Sequitur	Non-Sequitur	на латински означава „не следва“. Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.
Reductio ad absurdum	Reductio ad absurdum	този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се „разтягат локуми“ по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.
Хлъзгав наклон
Ad-hoc разсъждаване		това представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.
Чучело		споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите.
Тавтология		тавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.
Вдигане на летвата		метод за отричане като своеволно се мести критерият за „доказателство“ на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.
Tu quoque	Tu quoque	това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави.
Просене на въпроса		тази заблуда се случва, при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са вярни.
Подвеждащ въпрос		две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не.
Двусмислица в термина		използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).
Композиционна заблуда		предубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.
Заблуда от наследяване		предубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.
Следствието потвърждава предпоставката		твърди се, че предпоставката е вярна поради истинността на следствието. Ако A (е вярно), то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).
Отрицанието на предпоставката отрича следствието		твърди се, че следствието е невярно поради невярността на предпоставката. Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.
	argumentum ad antiquitatem
	argumentum ad baculum
	argumentum ad crumenam
	argumentum ad lazarum
	argumentum ad logicam
	argumentum ad metum
	argumentum ad misericordiam
	argumentum ad nauseam
	argumentum ad novitatem
	argumentum ad numerum
	argumentum ad odium
	argumentum ad passiones
	argumentum ad temperantiam
	argumentum ex silentio
	cum hoc ergo propter hoc
	dicto simpliciter
	ignoratio elenchi
	Illicit major
	Illicit minor
	petitio principii
	plurium interrogationum
	quaternio terminorum
	secundum quid
	wishful thinking

Прочетете още

• Логическа грешка
• Когнитивна склонност
• Софизъм
• Евристика
• Реторика

Източници

• The Blackwell Dictionary of Western Philosophy. Blackwell, 2004. ISBN 978-1-4051-0679-5.
• Clark, Jef, Clark, Theo. Humbug! The Skeptic's Field Guide to Spotting Fallacies in Thinking. Nifty Books, 2005. ISBN 0-646-44477-8.
• Copi, Irving M., Cohen, Carl. Introduction to Logic. 8th. Macmillan, 1990. ISBN 978-0-02-325035-4.
• Curtis, Gary N. Logical Fallacies: The Fallacy Files // Посетен на 2011-04-23.
• Damer, T. Edward. Attacking Faulty Reasoning: A Practical Guide to Fallacy-free Arguments. 6th. Wadsworth, 2009. ISBN 978-0-495-09506-4. Посетен на 30 November 2010.
• Dowden, Bradley. Fallacy // The Internet Encyclopedia of Philosophy. December 31, 2010. Посетен на 2011-04-22.
• Fischer, David Hackett. Historians' Fallacies: Toward a Logic of Historical Thought. HarperCollins, 1970. ISBN 978-0-06-131545-9.
• Flew, Antony. A Dictionary of Philosophy. Revised 2nd. Macmillan, 1984. ISBN 978-0-312-20923-0.
• Gula, Robert J. Nonsense: Red Herrings, Straw Men and Sacred Cows: How We Abuse Logic in Our Everyday Language. Axios Press, 2002. ISBN 978-0-9753662-6-4.
• Hurley, Patrick J. A Concise Introduction to Logic. 10th. Cengage, 2007. ISBN 978-0-495-50383-5.
• Johnson, Ralph H., Blair, J. Anthony. Logical Self-Defense. IDEA, 1994. ISBN 978-1-932716-18-4.
• Pirie, Madsen. How to Win Every Argument: The Use and Abuse of Logic. Continuum International Publishing Group, 2006. ISBN 0-8264-9006-9.
• Wilson, W. Kent. Formal fallacy // The Cambridge Dictionary of Philosophy. 2nd. Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-511-07417-2. с. 316 – 17.
• Walton, Douglas. Appeal to Expert Opinion: Arguments from Authority. Pennsylvania State University, 1997. ISBN 0-271-01694-9.
• Walton, Douglas. Informal Logic: A Pragmatic Approach. 2nd. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-511-40878-6.

Допълнителна информация

• DiCarlo, Christopher. How to Become a Really Good Pain in the Ass: A Critical Thinker's Guide to Asking the Right Questions. Prometheus Books, 2011. ISBN 978-1-61614-397-8.
• Engel, S. Morris. Fallacies and Pitfalls of Language: The Language Trap. Dover Publications, 1994. ISBN 0-486-28274-0. Посетен на 30 November 2010.
• Hamblin, C. L. Fallacies. Methuen & Co., 2004. ISBN 0-416-14570-1.
• Hughes, William. Critical Thinking: An Introduction to the Basic Skills. 4th. Broadview Press, 2004. ISBN 1-55111-573-5. Посетен на 30 November 2010.
• Paul, Richard. Thinker's Guide to Fallacies: The Art of Mental Trickery. Foundation for Critical Thinking, 2006. ISBN 978-0-944583-27-2. Архивиран от оригинала. Посетен на 30 November 2010.
• Understanding Arguments: An Introduction to Informal Logic. 8th. Wadsworth Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-60395-5. Посетен на 30 November 2010.
• Thouless, Robert H. Straight and Crooked Thinking. Pan Books, 1953. Посетен на 30 November 2010.
• Tindale, Christopher W. Fallacies and Argument Appraisal. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-521-84208-2. Посетен на 30 November 2010.
• David Carl Wilson (2020) A Guide to Good Reasoning: Cultivating Intellectual Virtues (2nd edition) University of Minnesota Libraries Ebook ISBN 978-1-946135-66-7 Creative Commons Attribution-Non-Commercial 4.0 International License.

Външни връзки

• Logical Fallacies, Literacy Education Online
• Informal Fallacies, Texas State University page on informal fallacies.
• Stephen's Guide to the Logical Fallacies (mirror)
• Visualization: Rhetological Fallacies, Information is Beautiful
• Master List of Logical Fallacies University of Texas at El Paso
• An Informal Fallacy Primer