Списък на думите, писани с голяма носовка
Облик
Голямата носовка Ѫ е буква, употребявана за писане в българския език до правописната реформата от 1945 година. Тя е имала фонетичната стойност на ъ и се е пишела на етимологичното си място.
Тук е представен списък на думите, изписвани с тази буква. За всяка морфема е дадена само най-характерната дума, съдържаща дадения корен. Изписването засяга всички производни форми.
- бѫбрекъ
- (да) бѫда
- бѫдеще
- всѫдѣ (всякъде)
- вѫбелъ (кладенец)
- вѫгарець (паразит по домашните животни)
- вѫгленъ
- вѫдица
- вѫже
- вѫзелъ
- вѫсеница (гъсеница)
- вѫся се
- вѫтрѣ
- вѫтъкъ
- глѫбина
- гнѫсъ
- грѫдь
- гълѫбъ
- гѫба
- гѫгна
- гѫгрица (вредител по боба)
- гѫдулка
- гѫжва (чалма)
- гѫсеница
- гѫска
- гѫстъ
- дѫбъ
- дѫга
- дѫлбокъ
- жълѫдъ
- зѫбъ
- изпѫкналъ
- клѫбо
- крѫгъ
- кѫдѣ
- кѫдѣля[1]
- кѫдравъ
- кѫклица (вид трева)
- кѫпина
- кѫпони (везни)
- кѫпя се
- кѫсъ
- кѫтъ
- кѫща
- лѫгъ, лѫка (малка горичка край река)
- лѫкъ
- лѫчъ
- могѫщъ
- мѫдъръ
- мѫжь
- мѫка
- мѫтенъ
- недѫгавъ
- обрѫчь
- оскѫденъ
- отвѫдъ
- присѫтствувамъ
- прѫтъ
- пѫдпѫдъкъ
- пѫдя
- пѫпъ
- пѫть
- пѫча се
- рѫбъ
- рѫка
- скѫпъ
- стѫпка
- (тѣ) сѫ
- сѫбота
- сѫдъ
- сѫкъ (чеп)
- сѫществувамъ
- трѫба
- тѫга
- тѫпъ
- тѫртей
- тѫтен
- ѫгълъ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ .Константинов, Г. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Пловдив, 1940. с. 8.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.