Списък на владетелите на Курпфалц
Това е списък на владетелите на Курпфалц
Пфалцграфове на Лотарингия 915—1085
[редактиране | редактиране на кода]Пфалц се образува от пфалцграфството на Херцогство Лотарингия, което се появило през 10 век.
- Вигерих (ок. 870 — ок. 919), пфалцграф на Лотарингия от 915/916
- Готфрид, пфалцграф на Лотарингия ок. 940
Династия Ецони
[редактиране | редактиране на кода]- Херман I, 945—994
- Ецо, 994—1034
- Ото I 1045 (херцог на Швабия 1045 — 47)
- Хайнрих I, 1045—1061
- Херман II 1061—1085
Пфалцграфове на Рейн, 1085—1356
[редактиране | редактиране на кода]- Хайнрих II, 1085 — 95 (Люксембурги)
- Зигфрид I фон Баленщет († 1113), 1095—1113 (Аскани)
- Готфрид Калвски, 1113 — 1129
- Вилхелм фон Орламюнде, 1129 — 1139 (Аскани)
- Хайнрих II Язомиргот, 1139 — 1142 (Бабенберги)
- Херман III, 1142 — 1155
Пфалцграф от династия Хоенщауфен
[редактиране | редактиране на кода]В 1156 г. император Фридрих I Барбароса передава тези земли в наследствено владение на своя по-малък брат Конрад.
- Конрад Хоенщауфен, пфалцграф при Рейн 1156 — 1195
Пфалцграфове от династия Велфи
[редактиране | редактиране на кода]В 1195 г. Пфалц преминава към династията на Велфите в резултат на брак на Хайнрих Велф за Агнес, дъщеря на Конрад Хоенщауфен.
- Хайнрих V, 1195—1213
- Хайнрих VI, 1213 — 1214
Пфалцграфове от династия Вителсбахи
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 13 век, в резултат на брака на Агнес, дъщеря на Хайнрих V и внучка на Конрад Хоенщауфен и Ото, херцог на Бавария, територията на Пфалц преминава към херцогa на Бавария от династия Вителсбахи.
- Лудвиг I Вителсбах, 1214 — 1227
- Ото II, 1227 — 1253
- Лудвиг II Строги, херцог на Горна Бавария, 1253 — 1294
- Хайнрих XIII, (херцог на Долна Бавария), (1253–1255 с брат му Лудвиг II, 1255 се отказва за негова сметка
- Рудолф I, 1294—1317, син на Лудвиг II Строги
- Лудвиг (IV), от Горна Бавария, 1294/1301–1329, 1329 г. се отказва в полза на наследниците на Рудолф I.
- Адолф, 1317 — 1327
- Рудолф II Слепия, 1329 — 1353, заедно с брат му Рупрехт I.
- Рупрехт I, 1329 – 1390, до 1353 с брат му, от 1356 г. един от седемте Курфюрсти, бездетен
Курфюрство Пфалц, 1356—1777
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно Златната була 1356 година, рейнският пфалцграф бил признат като един от светските курфюрсти. По това време пфалцграфът на Рейн се именува като курфюрст на Пфалц (на немски: Kurfürst von der Pfalz).
Управлява се от династията Вителсбахи.
Първо Курфюрство, 1356—1648
[редактиране | редактиране на кода]Династия Вителсбахи | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
---|---|---|---|
Рупрехт I | 1356—1390 | ||
Рупрехт II | 1390—1398 | Племенник на Рупрехт I, син на Адолф, внук на Рудолф I пфалцграф Рейнски | |
Рупрехт III | 1398—1410 | Син на Рупрехт II. Избран за римско-немски крал от 1400 г. | |
Лудвиг III | 1410—1436 | Син на Руперт III | |
Лудвиг IV | 1436—1449 | Син на Лудвиг III | |
Фридрих I | 1449—1476 | Брат на Лудвиг IV | |
Филип | 1476—1508 | Син на Лудвиг IV | |
Лудвиг V | 1508—1544 | Син на Филип | |
Фридрих II | 1544—1556 | Брат на Лудвиг V | |
Ото Хайнрих | 1556—1559 | Племенник на Фридрих II, син на Рупрехт Фрайзингски | |
Династия Зимерн | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
Фридрих III | 1559—1576 | ||
Лудвиг VI | 1576—1583 | Син на Фридрих III | |
Фридрих IV | 1583—1610 | Син на Лудвиг VI | |
Фридрих V | 1610—1623 | Син на Фридрих IV. Фридрих е лишен от трона и изгонен от Империята. | |
Баварска династия, 1623-48 | |||
Изображение | Име | Дати на уравление | Бележки |
Максимилиан I | 1623—1648 († 1651) | Земите на Фридрих V и титлата му курфюрст са предадени на херцога на Бавария, Максимилиан I от род Вителсбахи. |
Второ Курфюрство, 1648—1777
[редактиране | редактиране на кода]Възстановяване на династия Зимерн | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
---|---|---|---|
Карл I Лудвиг | 1648—1680 | Син на Фридрих V. По Вестфалския мирен договор в 1648 г. Карл Лудвиг получил за управление земите на баща му и става новия курфюрст. | |
Карл II | 1680—1685 | Син на Карл I Лудвиг. Последен от династия Зимерн. | |
Династия Нойбург | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
Филип Вилхелм | 1685—1690 | В 1685 г. династия Зимерн заглъхва, и Пфалц e наследен от Филип Вилхелм, граф на Пфалц-Нойбург (той е също херцог на Юлих и Берг). Католик. | |
Йохан Вилхелм | 1690—1716 | Син на Филип Вилхелм | |
Карл III Филип | 1716—1742 | Брат на Йохан Вилхелм II. Последен от династия Нойбург. Перемества столицата на Пфалц от Хайделберг в Манхайм в 1720 г. | |
Династия Пфалц-Зулцбах | |||
Изображение | Име | Дати | Бележки |
Карл IV Теодор | 1742—1777 | Пфалц е наследен от херцог Карл Теодор от Зулцбах. Карл Теодор също наследил курфюрство Бавария. |
Курфюрство Бавария и Пфалцграфство Рейн, 1777—1803
[редактиране | редактиране на кода]Династия Пфалц-Зулцбах | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
---|---|---|---|
Карл IV Теодор Баварски | 1777—1799 | ||
Династия Цвайбрюкен | |||
Изображение | Име | Дати на управление | Бележки |
Максимилиан I Йозеф | 1799—1803 († 1825), | наследник на Карл Теодор. Максимилиан Йозеф, херцог на Пфалц-Цвайбрюкен, събира под свое управление всички земи на Вителсбахите в 1799 г. Пфалцграфството е ликвидирано по време на Френската революця. |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Armin Kohnle. Kleine Geschichte der Kurpfalz. Karlsruhe, G. Braun, 2005. ISBN 3-7650-8329-1.
- Klaus-Jürgen Matz. Wer regierte wann? Regententabellen zur Weltgeschichte. Von den Anfängen bis zur Gegenwart. 6. München, Deutscher Taschenbuch Verlag, 2002. ISBN 3-423-32523-2. с. 314–315.
- Meinrad Schaab. Geschichte der Kurpfalz.
- Bd. 1: Mittelalter. Stuttgart, Kohlhammer, 1999. ISBN 3-17-015673-X.
- Bd. 2: Neuzeit. Stuttgart, Kohlhammer, 1992. ISBN 3-17-009877-2.
- Alexander Schweickert. Kurpfalz. Stuttgart, Kohlhammer, 1997. ISBN 3-17-014038-8.