Спиро Челебиев
| Спиро Челебиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Спиро Василев Челебиев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спиро Челебиев е роден в 1875 година[2] в костурското село Бъмбоки, Османската империя.[1] Влиза във Върховния комитет и от август 1902 до февруари 1903 година е четник в четата на Христо Саракинов, действаща в Горноджумайско. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година влиза в четата на Никола Лефтеров и остава в нея до 1906 година и участва в сражения с турската войска.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров.[1][4] Участва в боя при връх Занога на 6, 7 и 9 септември, при Чаирчале на 11, 12 и 13 октомври, при Червено поле на 19 и 20 октомври, при Ченгенекале на 21 и 22 октомври, срещу гърците при Чаяза на 16 и 17 февруари 1913 година, при Ангиста на 9 и 10 май, при Пърнардаг на 17 и 18 май. В Междусъюзническата война с Четвърта рота на Десета прилепска дружина се сражава срещу сръбски и черногорски части при Султан тепе на 16 - 19 юни.[1] Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[1][4]
Емигрира в Свободна България и се установява във Варна. Член е на Илинденската организация. На 30 март 1943 година като жител на Варна подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 273.
- ↑ Към 8 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 403.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
