Спиро Църнев
| Спиро Църнев | |
| български хайдутин | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Спиро Църнев (Църне) Големджиовски е български хайдутин от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спиро Църнев е роден в прилепското село Дабница, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Илия Големджия, качърмаджия (контрабандист) на тютюн.[2] Роднина е на хаджи Пано, при когото работи.[3]
Излиза като хайдутин в Прилепско, събира се с Петър Конярчето и Филип Гърчето от разпадналата се Шикева чета. При престрелка с турски башибозук е ранен и се спасява в чифлика на хаджи Пано в село Мало коняри. След оздравяването му Диме Коров му поверява изпълнението на решението на прилепските революционери за убийство на кръволока Кара (Кючук) Сюлейман. Комитите се въоръжават в Прилеп при Рокановци, в групата освен Спиро Църнев са и Ангеле Мияйлев, Ристе Сурлев, Андреа Башиноселец, Георги Лажо, Илия от село Мало Радобил, Йосиф Марковчето и Мико Бале от Прилеп. Успяват да убият Кючук Сюлейман и разбойниците му през лятото на 1880 година, на Илинден. След това ликвидират и мнозина други. Народът създава песен за подвизите на Спиро Църнев.[4]
Четник в четата му през 1879 година е Георги Лажот. Негов четник е Найдо – бащата на бъдещия войвода на ВМОРО Мирчо Найденов.[5][6]
През есента на 1880 година са изпратени големи потери за залавяне на Спиро Църнев. Един хванат куриер, Иге Гусев от село Ракле, след мъчения прави разкрития и около Димитровден са заловени редица революционери от Прилеп и околностите. Църнев се изтегля в Сърбия, където прекарва зимата.[7]
Спиро войвода е убит в сражение,[8] след като през пролетта на 1881 година се завръща в Прилепско с чета, включваща и Диме Шикев. Предадени са от игумена на манастира „Св. Отец“. Трупът му е занесен в Куманово за показ.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 97.
- ↑ Билярски, Цочо. Спиро Църне и Калеш Димко - двама от незабравимите български войводи от Македония, www.sitebulgarizaedno.com
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 207.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 208 – 209.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 112.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 210 – 211.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
