Спиро Суруджиев
| Спиро Суруджиев | |
| български просветен и църковен деец | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Страшимир Суруджиев |
| Подпис |  |
Спиро К. Суруджиев (Сюруджиев[1] или Суруджиевич[2]) е български просветен и църковен деец от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спиро Суруджиев е роден в щипското село Ново село, Османската империя, днес Северна Македония. Мести да се да живее в Солун като млад, където се занимава с търговия. Суруджиев е съветник дълги години на българската митрополия и влиза в училищното настоятелство. Подпомага материално църковното и просветното дело в града.[3] В 1897 година, когато се създава благотворителното братство „Милосърдие“ по инициатива на Атанас Шопов, негов подпредседател става Спиро Суруджиев, а председател е Димитър Шавкулов.[4]
Суруджиев е сред дейците на Българското тайно революционно братство в Солун.[5] След Солунските атентати е арестуван, но успява да се освободи с подкуп от 200 турски лири, даден на началника на солунската полиция.[6]
Суруджиев е задържан от гръцките власти след Балканската война и е заточен на остров Трикери; след откуп, в крайно лошо състояние, е освободен и прехвърлен в Солун, където умира в болница, според някои отровен.[7][1]
В Карнегиевата анкета е описана неговата съдба: Той бил вече веднъж арестуван, разпитан и освободен. Една седмица по-късно отново го арестували и изпратили в Трикери. Суруджиев бил състоятелен човек. Неговата съпруга успяла да го освободи срещу 500 турски лири (тази цифра бе също така потвърдена пред член от Комисията от очевидци на предаването ѝ.) Но какво било неговото състояние? Нещастникът бил полумъртъв. При повторната среща с жена си той могъл само да произнесе думите „Страшно ни биха“. Дрехите му воняли на изпражнения. Не бил спал в продължение на седем нощи, тъй като бил вързан гръб към гръб с друг затворник. По настояване на жена му Суруджиев е изпратен във френската болница на католическите милосърдни сестри, но на следващия ден бил прехвърлен в казармите за болни от холера, където починал след първите две инжекции.[7]
Синът му Страшимир Суруджиев (1905 – 1978) е виден български тенисист.[8]
Суруджиевата къща в Солун на братята Иван, Мице и Спиро е паметник на културата.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери // solunbg.org. Посетен на 30 март 2023.
- ↑ а б Φραγκούδη, Χρύσα. Μέγαρο Σουρουτζίεβιτς // Thessarchitecture, 2020-12-01. Посетен на 25 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 248.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 168.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 58.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 386.
- ↑ а б Карнегиева фондация за международен мир. ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ. Глава IV. Войната и народностите. 3. Гръцка Македония, с. 178. // macedonia.kroraina.com. Посетен на 25 декември 2022.
- ↑ Парцел 95 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
