Спинело Аретино

Спинело Аретино
Spinello Aretino
	Спинело Аретино Spinello Aretino
италиански художник
	худ. Вазари
Роден	1345 Арецо
Починал	1410 Арецо
Стил	живопис
Учители	Андреа ди Нерио
Известни творби	фрески в Сан-Миниато-ал-Монте
Патрон	Андреа Орканя, Лоренцо Монако
Повлиян	Джото, Якопо дел ла Казентино, Лоренцо Монако
	Спинело Аретино в Общомедия

Спинèло Аретѝно, Спинело от Арецо, Спинело ди Лука (на италиански: Spinello Aretino, Spinello di Luca Spinelli; * ок. 1350, Каполона, † 14 май 1410 г.) е италиански художник от Късното средновековие. Представител е на Сиенската школа и на т. нар. италианско Трече́нто.

Биография

Според Джорджо Вазари^[1] Аретино е син на флорентинеца Лука Спинели, намерил убежище в Арецо след изгнание през 1310 г. от гибелините от Флоренция. Съвременните изследователи^[2] оспорват неговия флорентински произход, утвърждавайки че Спинело произхожда от семейство на потомствени гравьори и художници, живеещо в град Каполона на 15 км от Арецо, което впоследствие се прибира в Арецо. Точната дата на неговото раждане е неизвестна, за приблизителна дата изследователите считат 1346 – 1352 г.

Вазари счита, че той е ученик на Якопо дел ла Казентино (последовател на Джото) и неговият собствен стил става междутъчно звено между Школата на Джото и Сиенската школа. Съвременните изследователи^[3] утвърждават, че той има първоначалното обучение в Арецо, вероятно в ателието на Андреа ди Нерио, който е водещ градски художник в града по онова време.

Спинело Аретино е един от най-прославените художници в Тоскана през 14 век. Неговата творческа дейност започва в Арецо, но впоследствие той работи зад пределите на своя роден град, из цялата област Тоскана: Флоренция, Лука, Пиза и Сиена. В архивните източници неговото име се среща от 1373 до 1410 г. В изкуствоведческата литература Аретино дълго време се споменава като последовател на Андреа Орканя и като внук и ученик на Джото. Италианският изкуствовед Лучано Белози^[4] през 1965 г., Босковиц през 1975 г. и Уепелман през 2002 г.^[5] проследяват в неговите фрески във флорентинската базилика „Сан Миниато ал Монте“ по-скоро връзка с Лоренцо Монако, в чиято работилница може би е работил Спинело.

Творчество

Първоначално изкуството на Аретино е доста архаично, което не е чудно за такъв провинциален град като Арецо, но с времето в неговите произведения се вплитат елементи със северен произход, които във втората половина на 14 век Джовани да Милано и болонските художници активно използват в своето творчество. Изследователите отбелязват неговата връзка с изкуството на Лоренцо Монако и някои от тях считат, че той може да е работил в неговото ателие. Изкуството на Аретино се характеризира с общите черти на тосканската живопис от края на 14 – нач. на 15 век, която от късноджотовските тенденции се устремява към стила на Международната готика: изследователите отбелязват, че в своите най-добри произведения Спинело разгръща този стил. „Телесност“ и „материалност“ на предметите и човешките фигури, характерни за джотовските традиции, се изглаждат и смекчават в този период на готическа игра на линиите на силуетите и на диплите на дрехите.

В своя ранен период, живеейки в Арецо, Спинело се намира под влиянието на местния художник Андреа ди Нерио. Склонността му към пълнота на формите се вижда в неговата фреска „Мадоната с Младенеца, светци и ктитори“ (1377 г., Окръжен музей, Арецо). В началото на 1380-те г. художникът отива в Лука, където на мястото на предишния стил от Арецо идва нов маниер, в който той се стреми да използва декоративните свойства на линиите и цвета. Изследователите предполагат, че в онова време на него оказва влияние творчеството на местния художник от Лука – Анджело Пучинели^[6]. От документа, датиран от 1384 г., следва, че Спинело преди тази дата изпълнява олтарна картина по поръчка на Оливетанския орден на св. Лука за църквата „Св. Понтиан“. Това е триптих, два странични панела, които се съхраняват в Ермитажа (Санкт Петербург), панелите предели са в Националната галерия (Парма), а централната част – в Музей „Фог“ (Кембридж). На нея художникът изобразява Мадоната с Младенеца на трон в обкръжението на осем ангели.

Фресков цикъл в Сан Миниато ал Монте

Най-известният и най-добре съхранен фресков цикъл на Спинело Аретино са фреските във флорентинската църква „Сан Миниато ал Монте“. Те са изпълнени през 1388 г.

Източници

↑ Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. Москва. 1996. том I.
↑ Luciano Bellosi, Su Spinello Aretino, in Paragone n. 187, pp. 18 sgg., 1965
↑ Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 29, pp. 403 – 407. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0
↑ Luciano Bellosi, Da Spinello Aretino a Lorenzo Monaco, in Come un prato fiorito. Studi sull'arte tardogotica, pp. 33 – 50, Milano, Jaca Book, 2000
↑ Stefan Weppelman, Spinello Aretino e la pittura del Trecento in Toscana, Firenze, 2011. ISBN 978-88-596-0877-6
↑ Pier Paolo Donati, Sull'attività giovanile dei due Spinello, in Commentari n.17,1 – 3, pp. 56 – 72. Roma, De Luca, 1966

[1] Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. Москва. 1996. том I.

[2] Luciano Bellosi, Su Spinello Aretino, in Paragone n. 187, pp. 18 sgg., 1965

[3] Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 29, pp. 403 – 407. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0

[4] Luciano Bellosi, Da Spinello Aretino a Lorenzo Monaco, in Come un prato fiorito. Studi sull'arte tardogotica, pp. 33 – 50, Milano, Jaca Book, 2000

[5] Stefan Weppelman, Spinello Aretino e la pittura del Trecento in Toscana, Firenze, 2011. ISBN 978-88-596-0877-6

[6] Pier Paolo Donati, Sull'attività giovanile dei due Spinello, in Commentari n.17,1 – 3, pp. 56 – 72. Roma, De Luca, 1966

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]