Спас Ангелов

Спас Ангелов
	Спас Ангелов
български революционер
Роден	1873 г. Битуше, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Пловдив, Царство България

Спас Ангелов Иванов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Спас Ангелов е роден в 1873 година в дебърското мияшко село Битуше, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО и през май 1903 година се включва в София в четата на Максим Ненов. Участва в сражението при Чавките в планината Голак на 29 май, в което загива войводата. След това Ангелов постъпва при войводата Янаки Янев и с него участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Сражава се при обсадата на Кичево в местността Извор. Взима участие и в сражението в местността Ядово над Селце, където е ранен.^[1]

В 1909 година емигрира в Свободна България със семейството си и се установява в Пловдив, където се занимава с предприемачество.^[2] При избухването на Балканската война в 1912 година, на 15 октомври постъпва доброволец в Нестроевата рота на Македоно-одринското опълчение и служи в 10-а прилепска дружина.^[2]^[1] Ангелов е знаменосец на дружината и е награден с орден „За храброст“ IV степен. Взима участие и в Първата световна война (1915 – 1918) с Българската армия.^[1]

На 6 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 286.
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.

[Свидетелства_286-1] а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 286.

[МОО-2] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.

[1]

[2]