Софийска епархия (източнокатолическа)
| Софийска епархия | |
 Катедралата „Успение Богородично“ | |
| Местно име | Eparchia Sophiae |
|---|---|
| Църква | Църква на съединените с Рим българи |
| Страна | България |
| Център | София |
| Катедрална църква | „Успение Богородично“ |
| Архиерейски наместничества | Софийско, Пловдивско и Бургаско |
| Предстоятел | Петко Вълов |
| Сан | епископ |
| Паство | 10 000 |
| Сайт | www.kae-bg.org |
| Софийска епархия в Общомедия | |
Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ (на латински: Eparchia Sophiae) е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.
История
[редактиране | редактиране на кода]Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.
Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.
След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.
През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.
През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.
Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.
През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата
- Студена, Дервишка могила, Мустракли, Присадец и Филипово, Свиленградско
- Покрован и Кобилино, Ивайловградско
- Зорница и Правдино, Ямболско
- Лесово и Гранитово, Eлховско
- Енина, Казанлъшко
- Ново Делчево, Петричко
За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]
На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]
След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.
На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ. Поради навършване на възраст на 8 април 2024 г. оставката на епископ Пройков като епархиен епископ е приета от папа Франциск и за епископ е назначен отец Петко Вълов.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.
Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.
Енории
[редактиране | редактиране на кода]| Католически енории в България | |
 | |
| Софийско-пловдивска епархия (западен обред) | |
| Никополска епархия (западен обред) | |
| Софийска епархия (източен обред) | |
Софийската епархия е разделена на 12 енории:
- София: катедрална енория „Успение Богородично“ с ректорални църкви:
- Църква „Свети Франциск от Асизи“
- Църква на сестрите евхаристинки „Свети папа Йоан XXIII“
- Параклис „Свети Йосиф“ към манастира „Сестри евхаристинки“
- Църква на монахините боси кармелитки „Свети Дух“
- Параклис „Рождество Христово“
- Пловдив: енория „Възнесение Господне“
- Бургас: енория „Успение Богородично“
- Стара Загора: енория „Св. св. Кирил и Методий“
- Църква на монасите салезиани „Дева Мария – Помощница на християните“
- Шумен: енория „Света Анна“
- Ямбол: енория „Св. св. Кирил и Методий“
- Казанлък: енория „Свети Йосиф“
- Куклен: енория „Света Троица“
- Малко Търново: енория „Света Троица“
- Eпархийно светилище „Света Богодорица“
- Ново Делчево: енория „Успение Богородично“
- Правдино: енория „Свети Йосиф“
- Покрован: енория „Успение Богородично“
Исторически енории
[редактиране | редактиране на кода]- Гранитово: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“
- Присадец: енория „Успение Богородично“
- Зорница: енория „Рождество Богородично“
- Кобилино: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“[5]
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]| година | население | свещеници | дякони | монаси | енории | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| кръстени | общо | % католици | брой | мирски | йеромонаси | кръстени на свещеник | мъже | жени | |||
| 1969 | ? | 8 500 000 | ? | 8 | 8 | 0 | 21 | 20 | |||
| 1988 | 15 000 | ? | ? | 20 | 12 | 8 | 750 | 16 | 40 | 18 | |
| 1999 | 15 000 | ? | ? | 16 | 6 | 10 | 937 | 10 | 39 | 20 | |
| 2000 | 15 000 | ? | ? | 15 | 5 | 10 | 1000 | 10 | 40 | 20 | |
| 2001 | 15 000 | ? | ? | 17 | 5 | 12 | 882 | 14 | 40 | 20 | |
| 2002 | 15 000 | ? | ? | 18 | 5 | 13 | 833 | 15 | 40 | 10 | |
| 2003 | 10 000 | ? | ? | 19 | 5 | 14 | 526 | 14 | 40 | 10 | |
| 2004 | 10 000 | ? | ? | 21 | 6 | 15 | 476 | 15 | 40 | 21 | |
| 2009 | 10 000 | ? | ? | 21 | 5 | 16 | 476 | 20 | 38 | 21 | |
| 2013 | 10 000 | ? | ? | 20 | 4 | 16 | 500 | 18 | 37 | 13 | |
| 2016 | 10 000 | ? | ? | 17 | 4 | 13 | 588 | 15 | 27 | 16 | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637
- ↑ История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954-621-213-X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 954-528-467-6, стр. 593 – 594
- ↑ Епископ Кирил Куртев
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Епископска конференция на Католическата църква в България. Общността на католиците от източен обред // Посетен на 2024-06-17.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| Междуритуална епископска конференция в България | |
| Софийска епархия (източнокатолическа) | |
| Софийска епархия (исторически структури) | |
| Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа) | |
| Софийско-пловдивска епархия (исторически структури) | |
| Никополска епархия (римокатолическа) | |
| Никополска епархия (исторически структури) |
