Соуджърнър Трут
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Соуджърнър Трут Sojourner Truth | |
 Портрет на Трут от ок. 1870 г. | |
| Родена |
около 1797 г.
|
|---|---|
| Починала | 26 ноември 1883 г.
Батъл Крийк, Мичиган, САЩ |
| Погребана | Батъл Крийк, САЩ |
| Етнос | афроамериканци[1] |
| Религия | методизъм |
| Псевдоним | Sojourner Truth |
| Уебсайт | sojournertruthmemorial.org |
| Соуджърнър Трут в Общомедия | |
Соуджърнър Трут ((от англ. sojourn – пребивавам временно; и truth – истина) (ок. 1797 – 26 ноември 1883) е име, което американската аболиционистка и активистка за правата на жените Изабела Баумфри приема след 1843 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Трут е родена в робство в селцето Суортакил, окръг Ълстър, щата Ню Йорк, но избягва с невръстната си дъщеря през 1826 г. След като отива на съд, за да върне сина си, тя става първата чернокожа жена в историята на САЩ, спечелила такова дело срещу бял мъж. Известната ѝ импровизирана реч за правата на жените, „Не съм ли жена?“, е произнесена през 1851 г. на конгреса по права на жените в Акрън, Охайо. По време на Американската гражданска война помага за набирането на чернокожи войници за Съюзните войски. След войната Трут безуспешно се опитва да осигури дарена земя от федералното правителство за бивши роби.
Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]
Около 1797 г. в семейство на роби в щата Ню Йорк, САЩ, се ражда Изабела Бомфри. През 1809 г. родителите ѝ умират. Многократно купувана и продавана, тя бяга от робовладелеца си през 1826 г. и е освободена на 4.7.1827 г. заедно с всички роби в щата Ню Йорк, родени преди 4.07.1799 г. През 1843 г. Изабела приема името Соджънър Трут.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]По време а Гражданската война (1861 – 1865) Соджънър Трут пътува в Средния запад, за да търси подкрепа за каузата на Севера. По пътя си се натъква на силна враждебност. В един от градовете антивоенна групировка заплашва да подпали залата, в която тя държи реч. Но Трут не се поколебава и отврща на протестиращите:„Тогава ще държа речта си в пепелта.“
Автобиографична книга
[редактиране | редактиране на кода]През 1850 г. Соджънър Трут издава автобиографията си „Разказ за Соджънър Трут“. По онова време това се счита за подвиг на една чернокожа жена, която така и не се научава да чете и пише. Книгата написва приятел на Трут под нейна диктовка. Издаването ѝ я прославя и ѝ носи печалба, с която Трут пътува из страната и се бори срещу робството.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текстът на „Не съм ли жена?“ в превод на български
|
