Направо към съдържанието

Солунска българска семинария

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солунска българска семинария
Глава на документ на Солунската българска католическа семинария
Глава на документ на Солунската българска католическа семинария
Информация
СедалищеСолун, Османска империя
Основаване1886 г.
ОснователОрден на лазаристите
Закриване1914 г.
Видсеминария
Карта Местоположение в Солун
Солунска българска семинария в Общомедия

Солунската българска католическа семинария или гимназия (на френски: Séminaire catholique bulgare), наричана Зейтинлъка, е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Солун 28 години - от 1886 до 1914 година.[1][2] Заедно с гимназията на отците възкресенци в Одрин, Зейтинлъкът е едно от двете водещи български католически учебни заведения в Османската империя.[3][4][5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище

[редактиране | редактиране на кода]
Домът на сестрите викентинки, построен в 1862 г.

В 1851 година на ордена на лазаристите е поверена Солунската мисия. Целта на лазаристката мисия е да разпространява униатството сред българите в Солунско и Кукушко.[6] В 1863 година отец Жан Тюрок, лазаристки енорийски свещеник в Солун, пише до Конгрегацията за разпространение на вярата:

„ През месец август 1858 год. българи от Кукуш дойдоха да ме молят да изпратя на Н. В. Пр. Брюнони, папски представител в Цариград, един адрес с молба Н. В. Пр. да го предаде на Светия отец папата. Това бе първата официална постъпка за унията с Рим... Молбата беше облечена със 79 подписа, от които 4 на свещеници. Първите българи, които бяха пожелали унията ни отправиха следните думи: „Колкото за напредъка на унията, не разчитайте никак на нас, които сме много стари, за да я осъществим; ние можем да дадем един тласък, но вие трябва да съсредоточите вашите очи най-вече върху нашите деца; ние искаме да ви ги поверим; образовайте ги така, че да могат да служат за здрава опора на тая нова сграда.“ При наличността на подобни разположение ние решихме да открием у нас едно училище за български деца, тъй като не ни беше възможно да се настаним в селата.[7] “

Първото училище е открито още в 1859 година, като отец Тюрок моли за финансова помощ, тъй като издръжката на всяко дете струва 300 франка годишно, което означава, че учениците са били на пансион.[7] Заедно с преподаването на български език в училището се преподава и френски.[7]

Сведения за това училище има в писмата на отец Тюрок: на 2 юни 1861 година той пише на главата на лазаристите Жан-Батист Етиен, че „е приел в откритото училище при католическата енория в Солун дванадесетина български деца“; на 20 май 1863 година Тюрок докладва, че е наел български учител за преподаване на български език, на когото плаща лично.[8]

В 1861 година в околностите на Солун до парка Зейтинлъка започва да се строи Домът на сестрите викентинки - женското разклонение на лазаристите, който е завършен в 1862 година.[1] В 1864 година отец Жан Тюрок премества българското училище в Дома на викентинките.[8][1] в която заедно с другите католици учат и децата на българите униати.[9] В 1867 година главата на Солунската лазаристка мисия отец Аугусто Бонети пише: „В 1864 год. преместихме на полето, в Зейтинлъка, това българско училище, което почваше вече да дава някои плодове.“[8]

Семинарията

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на българската семинария, построена в 1886 г.

С течение на времето броят на учениците се увеличава и се появява нуждата от специална сграда.[8] Лазаристите имат планове за изграждане на сграда с три крила – за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 година, униатското движение запада, а основаната в 1880 година Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри и така лазаристкото училище се ограничава само за нуждите на униатите.[10]

Български ученици в семинарията в 1896 г.
Лазаристки мисионери в Зейтилика. (Piolet, J.-B. Les missions catholiques françaises au XIXe siècle / Publiées sous la direction du père J. B. Piolet, S.J., avec la collaboration de toutes les sociétés de missions; illustrations d'après des documents originaux. Tome premier: Missions d'Orient. Paris, Libraire Armand Colin, 1901. с. 129. Посетен на 2 октомври 2015.)
Сградата на гимназията в 2015 г.
Домът на сестрите викентинки в 2015 г.
Епископ Аугусто Бонети

Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 година под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 година, като от трите крила се построяват само две. Красивата, масивна, триетажна сграда има всичко необходимо за модерно учебно заведение с пансион и е обградена с градини.[11]

В учебната 1886 – 1887 година в новопостроената сграда, така наречения днес Лазаристки манастир, е основана българската католическа семинария, която да привлича деца от униатски семейства от Южна Македония.[11][1][12] За да се отклонят подозренията на османските власти, училището не е наименувано „гимназия“, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“.[11] Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти.[3] В първата учебна година семинарията има 57 ученици, а професионалното училище - 11.[11] Първоначалният език на обучението е българският, а по-късно е заменен от френския, като български продължава да се изучава.[11]

Училището е открито с 8 души учители – четирима французи, двама италианци, един българин и един поляк.[11] За целия период на съществуването на лазаристкото училище в него преподават 56 учители – 22 българи, 18 французи, 4 италианци, 5 поляци, 3 белгийци, 1 персиец, 1 австриец, 1 ирландец и 1 малтиец.[11][3] С най-продължителен стаж и големи заслуги за развитието на училището е последният му директор Емил Казо, заемал този пост от 1898 до 1914 г.[3] Учениците са предимно от бедни и средноимотни семейства, предимно униатски. Техният брой е 70 – 75 в първите години, като по-късно спада на 50 – 60 на учебна година, като всички са настанени на пълен пансион.[11]

След Балканските войни Солун попада в Гърция и българското учебно дело в града – както православно, така и католическо, е унищожено. През есента на 1913 година семинарията отваря врати за последен път с 32 български и 10 гръцки ученици – католици от Сирос. След края на тази учебна година, през пролетта на 1914 година гимназията е закрита.[1]

Българите католици имат още 2 прогимназии, девическо и земеделско училище и 21 основни училища.[13]

Директори, учители и ученици

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Ιστορία // Μονή Λαζαριστών. Посетен на 28 септември 2015.
  2. ↑ Λαζαρίδης, Σπύρος. Ελαιώνας/Zeitenlik. Ιεροσπουδαστήριο Μονής Λαζαριστών. Θεσσαλονίκη, 2012. σ. 1 - 25. Посетен на 28 септември 2015.
  3. ↑ а б в г Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 86.
  4. ↑ Cazot, E. Régénération d'un peuple. La Macédoine catholique. Salonique, Zeitenlik, 1901.
  5. ↑ Marmara, Rinaldo. Témoignages lazaristes sur la guerre balkanique / réunis et publiés par Rinaldo Marmara. Istanbul, Cahiers du Bosphore LIX, Les éditions Isis, 2011. ISBN 9789754284324.
  6. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 85.
  7. ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 319. Посетен на 3 октомври 2015.
  8. ↑ а б в г Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 320. Посетен на 4 октомври 2015.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 206.
  10. ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 320 - 321. Посетен на 4 октомври 2015.
  11. ↑ а б в г д е ж з Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 321. Посетен на 4 октомври 2015.
  12. ↑ Grulich, Aug. Die Unierte Kirche in Mazedonien 1856-1919. Wärzburg, Neue Folge, 1977. с. 119.
  13. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 38.
  14. ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 28 септември 2015.
  15. ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 326. Посетен на 3 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Солунска_българска_семинария&oldid=12209518“.