Българско гробище (Вардарска махала)
| Българско гробище | |
| Информация |
|---|
Българското гробище във Вардарската махала на Солун, известно и като български гробища при „Св. Петка“ в Кукушката махала, е създадено през XIX век. Официалното разрешение за създаването му в този район е дадено от турските власти в 1886 година.[1][2] Мястото, на което е било разположено, днес вероятно е парцелът около църквата „Свети Атанасий“, в близост до военното гробище.[3]
Смята се, че според турското разрешително гробището е трябвало да бъде до византийския храм „Св. Пантелеймон“ на улица „Филипуполис“ № 20. Противодействието на гърците от квартала е силно; в 1889 година гръцките свещеници преустановяват погребването на българи екзархисти в съществуващото гръцко гробище и го ограждат. Тъй като от създаването на българско гробище много зависи дали солунските българи ще се гърчеят или ще се отстояват като българи, Солунската българската община се отнася много сериозно към проблема и прави постъпки пред турските власти, но те протакат решаването му.[3]
Българската община закупува парцел за самостоятелно гробище във Вардарската махала със „светогорски помощи“. Площта на мястото е 6750 аршина (4,6 декара). През май 1890 година всички разноски в размер на 24 662 златни гроша са платени. Гробището е оградено, направен е и кладенец. Издадена е тапия – документ за собственост на името на Насте Стоянов, който с особено прошение пред валийското управление заявява, че ги подарява на тукашното българско общество за гробища.[2]
През годините конфликтите между българи и гърци за гробищата продължават. В 1891 година, по време на напрегнатите отношения между валията Мустафа Зихни паша и председателя на българската община архимандрит Авксентий, гробищата са спасени за българската общност с намесата на английския консул Джон Блънт.[2]
През 1914 година двете български гробища в Солун – във Вардарската махала и Централното българско гробище – са унищожени: част от гробовете са изровени, костите от тях са изхвърлени и на тяхно място са погребани гърци. Правителството на Васил Радославов прави постъпки за връщането им, но безрезултатно.[4]
През годините след създаването си Вардарските гробищата са увеличили територията си. Според опис от 1926 г. те са с площ от 15 декара (с прилежаща нива от 5 декара на името на Атанас Ангелов) и са оценени на 4500 английски лири.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 129.
- ↑ а б в Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 130.
- ↑ а б в Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 129 – 130.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 132.
| |||||||||||||||||||||||||
