Славе Наумов
Славе Наумов | |
български революционер | |
Роден |
1896 г.
|
---|---|
Починал | 1982 г.
|
Славе Наумов Нечев,[1][2] известен като Чавчето, е български революционер войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1896 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва прогимназия. След Първата световна война Наумов е войвода на чета в Ресенско.[3][4][5]
Участва като делегат от Ресенското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]
След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.[7] Участва в убийството на Максим Стрезов.[8]
През 1934 година предлага на Иван Михайлов да организира контрапреврат срещу деветнадесетомайците, но последния му забранява това.[9] След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е интерниран от комунистическата власт, но впоследствие освободен. Според Пандо Младенов Нечев не е убит, защото по време на Горноджумайските събития е спасил Лев Главинчев и Тома Трайков от смърт.[10]
Умира през 1982 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Или Славе Нечев Наумов.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 527.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 326.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
- ↑ Спомени на Пандо Макриев, стр. 57. // Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 2012-06-05.
- ↑ Спомени на Пандо Младенов, стр. 58. // Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 2012-06-05.