Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956
Ски алпийски дисциплини на олимпийски игри | |
Информация | |
---|---|
Дати | от 27 януари 20 3 февруари 1956 |
Дисциплини | слалом гигантски слалом |
Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956 в Общомедия |
Състезанията по ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри през 1956 г. се провеждат в Кортина д'Ампецо между 27 януари и 3 февруари 1956 г.[1]
Австриецът Тони Зайлер печели всичките три състезания при мъжете, ставайки първият състезател по алпийски ски, спечелил всичките три златни медала в алпийските ски от една олимпиада. [1]
Състезанията, с изключение на гигантския слалом на мъжете, се провеждат в Тофана, а той се провежда в Монте Фалория. Трасето в Тофана е изградено за олимпийските игри.[1]
Дисциплини
[редактиране | редактиране на кода]Всички резултати са с източник официалния доклад на МОК за игрите[1].
Гигантски слалом жени
[редактиране | редактиране на кода]Гигантският слалом на жените се провежда на 27 януари на трасето за спускане Кананоне, но стартът е на 2020 метра и денивелацията е 408 метра. Така дългото 1366 метра трасе завършва на същото място, където и трасето за спускането. Стартират 49 състезателки.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Оси Райхерт | Германия (обединен отбор) | 1:56.5 | ||
Йозефине Франдъл | Австрия | +1.3 | ||
Доротеа Хохлайтнер | Австрия | +1.7 |
Гигантски слалом мъже
[редактиране | редактиране на кода]Гигантският слалом на мъжете се провежда на 29 януари на Монте Фалория, която може да се достигне от Кортина с лифт. Стартът е на височина 2336 метра, денивелацията е 623 метра, като така трасето завършва на височина от 1713 метра. Стартират 87 състезатели.[1] Победата на Зайлер е с най-голямата разлика в историята на зимните олимпийски игри до този момент.[2]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Тони Зайлер | Австрия | 3:00.1 | ||
Андерл Молтерер | Австрия | +6.2 | ||
Валтер Шустер | Австрия | +7.1 | ||
34 | Георги Димитров | България | +28.8 | |
41 | Георги Варошкин | България | +33.8 | |
44 | Петър Ангелов | България | +39.9 |
Слалом жени
[редактиране | редактиране на кода]Слаломът на жените се провежда в Тофане на 30 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 176 метра и завършва на същото място като трасето за мъжете съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 48 състезателки.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Рене Кояр | Швейцария | 1:52.3 | ||
Регина Шьопф | Австрия | +3.1 | ||
Евгения Сидорова | СССР | +4.4 |
Слалом мъже
[редактиране | редактиране на кода]Слаломът на мъжете се провежда в Тофане на 31 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 250 метра и завършва на същото място като трасето за жените съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 89 състезатели.[1] Зайлер записва най-бързото време и в двата манша.[2]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Тони Зайлер | Австрия | 3:14.7 | ||
Чихару Игая | Япония | +4.0 | ||
Стиг Соландер | Швеция | +5.5 | ||
13 | Георги Димитров | България | ||
32 | Петър Ангелов | България | ||
Георги Варошкин | България | не завършва втория манш |
Спускане жени
[редактиране | редактиране на кода]Спускането на жените се провежда на 1 февруари на пистата Каналоне. Стартът е на 2114 метра и с денивелация от 502 метра трасето завършва на височина от 1612 метра и има 20 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 47 състезателки.[1] Бертод печели на рождения си ден.[2] С бронзовия си медал Люсил Уийлър става първата канадска скиорка, спечелила олимпийски медал.[3]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Мадлен Бертод | Швейцария | 1:40.7 | ||
Фрида Донцер | Швейцария | +4.7 | ||
Люсил Уийлър | Канада | +5.3 |
Спускане мъже
[редактиране | редактиране на кода]Спускането на мъжете се провежда на 3 февруари на пистата в Тофана. Трасето започва на височина от 2282 метра и завършва на височина от 1380 метра, като има дължина от 3461 метра и 15 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 75 състезатели.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
Тони Зайлер | Австрия | 2:52.2 | ||
Раймонд Фелай | Швейцария | +3.5 | ||
Андреас Молтерер | Австрия | +4.0 | ||
18 | Георги Димитров | България | +25.9 | |
24 | Георги Варошкин | България | +37.8 | |
27 | Петър Ангелов | България | +46.3 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к VII Olympic Winter Games: Official Report // Comitato Olimpico Nazionale Italiano. LA84 Foundation, 1956. с. 164 – 174, 585 – 599. Посетен на 28 октомври 2017.
- ↑ а б в Cortina D' Ampezzo 1956, corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
|