Сквален
Сквален | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | 2,6,10,15,19,23-хексаметилтетракоза-2,6,10,14,18,22-хексен |
Други | Сквален |
Свойства | |
Формула | C30H50 |
Моларна маса | 410.72 g/mol |
Външен вид | Светложълта полупрозрачна течност |
Плътност | 0.858 g/cm3 |
Точка на топене | -75 °C |
Точка на кипене | 285 °C |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 111-02-4 |
PubChem | 5280370 |
ChemSpider | 4444065 |
Номер на ООН | 7QWM220FJH |
DrugBank | DB11460 |
KEGG | C00751 |
MeSH | Squalene |
ChEBI | 15440 |
ChEMBL | CHEMBL458402 |
RTECS | XB6010000 |
SMILES | CC(=CCCC(=CCCC(=CCCC=C (CCC=C(CCC=C(C)C)C)C)C)C)C |
InChI | /c1-25(2)15-11-19-29(7)23- 13-21-27(5)17-9-10-18-28(6) 22-14-24-30(8)20-12-16-26(3)4 /h15-18,23-24H,9-14,19-22H2,1-8H3 |
InChI ключ | YYGNTYWPHWGJRM-AAJYLUCBSA-N |
Beilstein | 1728919 |
UNII | 7QWM220FJH |
3DMet | B00166 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Сквален в Общомедия |
Скваленът е естествено органично съединение, получавано с търговска цел, предимно от масло от черен дроб на акула, но се използват и растителни източници (главно растителни масла) от семена на щир, оризови трици, пшеничен зародиш и маслини. Всички растения и животни произвеждат сквален, включително и хората. Скваленът е предложен като важна част от средиземноморската диета, тъй като може да бъде хемопревантативно вещество, което защитава хората от рак.[1][2]
Скваленът е въглеводород и една тритерпен и е естествен и есенциален компонент от синтеза на холестерол, стероидни хормони и витамин D в човешкото тяло.[3] Скваленът се използва в козметиката, а от по-скоро и като имунологичен адювант във ваксините.
Стероиден синтез
[редактиране | редактиране на кода]Скваленът е биохимичен предшественик на цялото семейство на стероидите. Окисляването (чрез ензима сквален монооксигеназа) на една от терминалните двойни връзки на сквалена дава, 2,3-сквален оксид, който претърпява на ензим-катализирана циклизация, за да се получи ланостерол, който е изходен за синтеза на холестерол и други стероиди.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Smith, Theresa J. Squalene: potential chemopreventive agent // Expert Opinion on Investigational Drugs 9 (8). 2000. DOI:10.1517/13543784.9.8.1841. с. 1841–8.
- ↑ Owen, R W и др. Olives and olive oil in cancer prevention // European Journal of Cancer Prevention 13 (4). 2004. DOI:10.1097/01.cej.0000130221.19480.7e. с. 319–26.
- ↑ www.rpi.edu // Архивиран от оригинала на 2017-07-04. Посетен на 2012-06-14.