Скандал (филм, 1950)
Скандал | |
醜聞(スキャンダル) | |
Оригинален японски постер на филма. | |
Режисьори | Акира Куросава |
---|---|
Продуценти | Такаши Коиде |
Сценаристи | Акира Куросава Рюдзо Кикушима |
В ролите | Тоширо Мифуне Йошико Ямагучи Йоко Кацураги Норико Сенгоку Сакае Одзава Такаши Шимура |
Музика | Фумио Хаясака |
Оператор | Тошио Убуката |
Филмово студио | Шочику |
Разпространител | Шочику |
Жанр | Драма |
Премиера | 30 април 1950 (Япония) |
Времетраене | 104 мин. |
Страна | Япония |
Език | японски |
Цветност | черно-бял |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Скандал“ (на японски: 醜聞(スキャンダル), по Система на Хепбърн: Shūbun (Sukyandaru)) е японски пълнометражен игрален филм от 1950 г. на режисьора Акира Куросава, десети в неговата филмография. Сценарият на филма е втора съвместна работа на Рюдзо Кикушима и Куросава, след „Бездомното куче“. В лентата участват Тоширо Мифуне и Такаши Шимура, който за четвърти път обединяват усилия, под режисурата на именития японски кинотворец. В актьорския състав влиза и известната японска певица Йошико Ямагучи.
Творбата е критика към жълтата преса и злоупотребата със свободата на словото. В центъра на историята седи млад художник, който несправедливо е замесен в любовна авантюра с известна певица.
Куросава споделя за този свой продукт, че не е успял да предаде замисъла му на публиката и е останал неразбран за широк кръг зрители.[1] „Скандал“ е първият филм на японския режисьор за компанията „Шочику“, предшестващ шедьовъра му от същата година „Рашомон“.
Синопсис
[редактиране | редактиране на кода]Ичиро Аоие се запознава случайно с Мияко Саиго, докато рисува в планината. Младата певица е изпуснала автобуса си и Аоие предлага да я закара с мотора си до Каминою, където са отседнали в един и същи хотел. Прочутата певица е преследвана от папараци. Те заснемат двете известни личности на терасата в хотела, докато спокойно разговарят помежду си. Хори, въпреки несигурната информация, решава да публикува снимката в жълтото списание „Амур“. Пикантната новина за тайнствения любовник на благочестивата Саиго се разпространява скоростно. Скоро Аоие разбира за клеветата и отива в редакцията на „Амур“, за да прочете изчерпания им брой. Там той удря Хори. Художникът е решен да съди списанието. Саиго, която седи настрани от случая, за да предпази семейството си, отказва да се включи в съдебния процес, понеже не е сигурна в успеха му.
Една вечер в ателието на Аоие, докато той рисува позиращата Сумие, влиза Отокичи Хирута. Той предлага услугите си на адвокат на обвинителя. Аоие решава да му се довери. На другия ден художникът отива в дома на Хирута, където се запознава с Масако. Мъжът е силно впечатлен от момичето, което въпреки болестта си е запазило положителното си мислене и благ характер. Това кара Аоие да приеме предложението на Харута.
Скандалът се отразява благоприятно на славата на художника и Саиго. Те обаче не понасят този вид интерес. Аоие решава да закрие изложбата си, докато делото напредва. Хирута разговаря с ответника, който започва да изнудва отчаяния адвокат. Кани го на бар, от където се връща пиян. Пияният мъж се разкайва дълбоко пред Масако, за това, че е слаб и лош човек. Въпреки това Хирута продължава да се среща с Хори. Редакторът му предлага да оправят сметките си извън съда. Неочаквано обаче Саиго се включва в делото и случаят става неотложен. Хори, чрез подкупите си, държи в ръце Хирута, но все още се чувства неуверен. Свързва се с професор Катаока, който го съветва да докаже, че наистина е имало любовна връзка между двамата ищци. Настъпват коледните празници. Аоие и Саиго устройват празненство на Масако. По време на него Хирута не издържа и изсипва хули към себе си. Побягва от дома си. Художникът го последва. Двамата се отбиват в нощен клуб, където старецът се напива от мъка.
Делото „Амур“ започва. Хирута се държи неадекватно в съда и скоро срещу него избухва масово недоволство. Масако също е разочарована от баща си. Аоие обаче още вярва, че Хирута ще се промени. Търсените свидетели на ищците се явяват – простовати селяни, присъствали на първата среща между Аоие и Саиго. Тримата мъже свидетелстват достоверно, но Катаока обръща техните показания в полза на ответника. Вечерта Масако умира, уверена в победата на Аоие. На другия ден е заключителната част от процеса. Двете страни изказват своите последни думи. Неочаквано, преди съдията да отсъди, Хирута призовава себе си за свидетел. Адвокатът показва доказателство – чек за 100 000 йени, дадени му от Хори. Старецът признава, че неадекватното му поведение в съда се дължало на подкуп от издателя. Списание „Амур“ губи делото.
След процеса Аоие споделя пред пресата, че истинския победител е Отокичи Хирута.
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Име на актьора | Име на персонажа (бълг. ез.) |
Оригинално име на персонажа |
Описание |
---|---|---|---|
Тоширо Мифуне | Ичиро Аоие | 青江一郎 | Млад и буен художник с идеалистически възгледи. |
Йошико Ямагучи | Мияко Саиго | 西条美也子 | Известна певица на оперна поп музика. |
Такаши Шимура | Отокичи Хирута | 蛭田乙吉 | Подкупен и нещастен адвокат. |
Йоко Кацураги | Масако | 蛭田正子 | Дъщеря на Хирута, болна от туберкулоза. |
Норико Сенгоку | Сумие | すみえ | Модел на Аоие. |
Сакае Одзава | Хори | 堀 | Безскрупулен издател. |
Бокудзен Хидари | Пияница | 酔っ払いの男 | Тъжен мъж от новата година. |
Кокутен Кодо | Селянин | 木樵の親父A | Простоват, но честен мъж. |
Информация за филма
[редактиране | редактиране на кода]Един ден Куросава, пътувайки с влак, прочита статия от широко популярните в Япония, след войната, жълти списания. Режисьорът е смаян от вулгарния характер на писанието и ядосан от фриволното използване на свободата на словото. Той решава, че срещу този „словесен гангстеризъм“ трябва незабавно да се започне борба, иначе ще е прекалено късно. Така стига до идеята на филма „Скандал“.[2]
Японският режисьор обаче оценява своята творба като неефикасен оръжие срещу пошлостта в пресата, и въобще в обществото.[1]
Филмовият персонаж на Такаши Шимура, адвоката Хирута, е вдъхновен от реална съществуваща личност. В началото, докато Куросава пише сценария, той не усеща това. Хирута, иначе второстепенен персонаж, извежда напред действието и засенчва по-главните действащи лица. Писането на сценария става за първи път необикновено лесно за японския творец.[3]
Около половин година, след излизането на Скандал, докато Куросава пътува с влак по линията Инокашира, на прелеза при Камиидзуми, той неочаквано си спомня за реалния Хирута. Авторът се среща с него в близката кръчма, когато работи като асистен-режисьор в „Тохо“. Въпросният човек е около 50-годишен, пристрастен към алкохол и, подобно на персонажа от филма, има болна дъщеря, която смята за същински ангел.[4]
Куросава забравя за този господин, до деня когато се захваща със сценария на Скандал.
DVD издание
[редактиране | редактиране на кода]Филмът излиза на DVD на 20 юни 2000 г.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Куросава, Акира. Нещо като автобиография или потта на жабата. София, Наука и изкуство, 1989. ISBN 9538422431.
Цитирани източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Куросава 1989, с. 284.
- ↑ Куросава 1989, с. 283 – 284.
- ↑ Куросава 1989, с. 284 – 285.
- ↑ Куросава 1989, с. 285 – 286.
- ↑ Scandal (Shubun) (1950) // Rotten Tomatoes. Посетен на 7 май 2015. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|