Скална зидарка

	Скална зидарка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Зидаркови (Sittidae)
род:	Зидарки (Sitta)
вид:	Скална зидарка (S. neumayer)
	Научно наименование
	Sitta neumayer Michahelles, 1830
	Скална зидарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Скалната зидарка (Sitta neumayer) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.^[2]

Физическа характеристика

Дължина на тялото – 14 см. Отгоре е светлосива с черна презочна ивица, а отдолу е бяла с жълто-кафяви слабини, без пъстрини. Младите имат по-пухкаво оперение и светла гръбна страна.

Разпространение

Средиземноморски вид, чийто гнездови ареал обхваща Югоизточна Европа, Турция, Израел, Иран, Ирак, Кавказ.

В България е постоянен вид. В миналото се е срещал в Родопите и Югозападна България; в Рила на около 2200 m н.в.; в Пирин на около 2000 m н.в. и Кресненското дефиле; около р. Струма при местн. Рупите; в южните части на Кресненското дефиле; при гара Крупник; в ниските части на планините Огражден, Малешевска, Пирин и Родопите. Сегашното разпространение включва скални терени в Източни Родопи; Западни Родопи – по-често в ниските части на Дъбраш; в Триградско-Ягодински район; местн. Караджов камък и др. В Югозападна България се среща по поречието на р. Струма – около местн. Рупите, Кресненското дефиле и др., като на север достига Земенския пролом; по р. Места – под с. Елешница, прохода Момина клисура и др. Гнезди и в ниските части на Пирин, Западна Рила, Огражден, Малешевска и Влахина. Числеността е около 600 двойки.

Начин на живот и хранене

През размножителния период обитава скални масиви с оскъдна растителност. През зимата слиза в по-ниски райони и се придържа към проломи, дефилета, карстови терени.

Размножаване

Размножава се по отвесни скали – от 2-3 m до няколко десетки метра височина. Гнездата са в дупки, цепнатини и др.; рядко в зидове на постройки. Отпред гнездовата камера е затворена с преграда от слепена кал и камъчета, в която има кръгъл входен отвор. През април снася 6-13 бели яйца с ръждивокафяво напетняване. Малките се излюпват след 15-18 дни, престояват в гнездото около 28 дни. Годишно има по 1-2 люпила. Храни се с насекоми, през есента и зимата – със семена и плодове.

Източници

↑ Sitta neumayer (Michahelles, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Скална зидарка. Посетен на 22 март 2012

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Sitta neumayer (Michahelles, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Скална зидарка. Посетен на 22 март 2012

[1]

[2]