Скала на Шмит
Скалата на Шмит или Индекс на ужилване (на английски: Schmidt Sting Pain Index) представлява скала на болевата чувствителност, породена от силата на ужилване на насекоми от разред Ципокрили.
Ска̀лата е наречена на името на нейния създател – американския ентомолог Джъстин Шмит от Bee Research Center в гр. Тусон, Аризона, САЩ. Много от научните му работи са посветени на ужилванията от пчели.
Скалата е с индекси от 1 до 4, като повечето от ухапванията на насекомите, включени в нея, са прилагани върху самия изследовател.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В първата си статия по тази тема от 1984 г.[2] Шмит се опитва да направи систематизиране и сравнение на насекомите на базата на хемолитичните способности на тяхната отрова.
През 1990 г. Шмит реформира скалата[3], като класифицира ухапванията на 78 вида от 41 рода ципокрили насекоми, основно пчели, оси и мравки. Заедно с това описва и детайли от ухапванията.
Някои индекси
[редактиране | редактиране на кода]Списък на индекси на ужилване от някои видове насекоми или представителите на цели родове[4]:
- 1.0 – Пчели (на английски: Sweat bee): ужилванията се причиняват основно от пчели от семейство Halictidae и други видове от сродни семейства. Ухапването се предизвиква основно от дразнене от миризмата на човешката пот. Болката причинена от него е най-ниската в скалата и е с кратка продължителност.
- 1.2 – Огнени мравки (на английски: Fire ant): ужилванията са от представители на род Solenopsis (основно от мравката Solenopsis invicta). С помощта на жилото впръскват токсичния алкалоид соленопсин. Болката е кратка, продължава 2 - 5 минути, но силна. Ужилването наподобява на изгаряне от огън. Поради тази причина и мравките, които го причиняват са наречени огнени. [5].
- 1.8 – Pseudomyrmex (на английски: Acacia ant): ужилванията са основно от представителите на вида Pseudomyrmex ferruginea и някои други членове на рода. Болката наподобява на тази при поставяне на пиърсинг. Продължава около 4 - 6 минути.
- 2.0 – Dolichovespula maculata (на английски: Bald-faced hornet): болката от ужилването на тази оса наподобява на тази причинена от прищипването на врата. Продължава 3 - 4 минути.
- 2.0 – Vespinae (на английски: Yellowjacket): ужилването е основно от представители на родовете Vespula и Dolichovespula. Болката от ужилването на тези оси наподобява на тази причинена от гасенето на цигара на езика. Продължава 4 - 10 минути.
- 2.x – Медоносна пчела (на английски: Honey bee): ужилванията са предимно от видовете Apis mellifera, Apis dorsata и Apis cerana. Болката от ужилването наподобява на тази причинена от гасенето на кибритена клечка върху кожата. Продължава 4 - 10 минути.
- 2.x – Стършели (на английски: European hornet): ужилванията са от най-голямата европейска оса - европейския стършел (Vespa crabro).
- 3.0 – Pogonomyrmex barbatus (на английски: Red harvester ant): болката от ужилването наподобява на тази причинена от врастнал се нокът в пръст. Продължава 1 - 8 часа.
- 3.0 – Polistinae (на английски: Paper wasp): болката от ужилването е изгаряща подобно на тази причинена от солна киселина върху кожата. Продължава 5 - 15 минути.
- 4.0 – Pepsis (на английски: Pepsis wasp): болката от ужилването е ослепяваща, жестока, подобна на изгаряне от електрически ток. Продължава 3 минути.
- 4.0+ – Paraponera clavata (на английски: Bullet ant). ужилването от тази мравка е най-висшата степен от скалата.[6] Болката от ужилването наподобява на тази, която може да се изпита при ходенето върху жар със забит в петата гвоздей. Продължава 12 - 24 часа.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Schmidt, J. O., Blum, M. S., and Overal, W. L. 1984. Hemolytic activities of stinging insect venoms, Archives of Insect Biochemistry and Physiology, 1:155–160, 1984.
- Schmidt, Justin O. 1990. "Hymenoptera venoms: striving toward the ultimate defense against vertebrates" in D. L. Evans and J. O. Schmidt (Eds.), "Insect defenses: adaptive mechanisms and strategies of prey and predators" pp. 387–419, State University of New York Press, Albany, 1990.
- Conniff, Richard. "The King of Sting", in Outside, v. 21 n. 4 (April 1996), pp. 82-84, 147.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Schmidt Sting Pain Index // Архивиран от оригинала на 2011-10-19. Посетен на 2010-09-14.
- ↑ Schmidt, J. O., Blum, M. S., and Overal, W. L. 1984
- ↑ Schmidt, Justin O. 1990
- ↑ Schmidt Pain Index of Insect Stings[неработеща препратка]
- ↑ Яд огненных муравьев Solenopsis
- ↑ Berenbaum, May. "A Stinging Commentary Архив на оригинала от 2010-05-07 в Wayback Machine.", American Entomologist, v. 49 n. 2, pp. 68-69
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Conniff, Richard. "Stung: How tiny little insects get us to do exactly as they wish", Discover, June 2003.
- Evans, David L. Insect Defenses: Adaptive Mechanisms and Strategies of Prey and Predators, Table 14.1, 1990. ISBN 0-88706-896-0
- scienceblogs.com Архив на оригинала от 2011-10-19 в Wayback Machine.