Сиукски език

Сиукски език
	Сиукски език
Страна	САЩ, Канада
Регион	Небраска, Минесота, Северна Дакота, Южна Дакота, Монтана, Манитоба, Саскачеуан, Албърта
Говорещи	ок. 25 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Сиуански езици; Западносиуански езици; Дакотска група; Сиукски език;
Кодове
ISO 639-2	dak
ISO 639-3	dak

Сиукският език (наричан също дакота) е името на цяло езиково семейство в Северна Америка. Говорен е от няколко десетки хиляди души от сиуксите, живеещи днес в Канада и Съединените щати.

Регионално разделение

Сиукският език има три основни диалекта съответстващи на трите основни сиукски подразделения. От своя страна тези три подразделения се състоят от по няколко групи, някои от които говорят отделни субдиалекти:

Сантии-Сиситон, диалект на Източните, Сантиите или подразделение Дакота. Диалекта Сантии е говорен от групите мдеуакантон, уахпетон и уахпекуте, а субдиалекта Сиситон от групата сиситон.
Янктон-Янктонаи, диалект на Централните или подразделение Уичийена. Янктон е субдиалект на групата янктон, а Янктонаи на янктонаи и Долни янктонаи.
Тетон, диалект на Западните, Тетон или подразделение Лакота. Северният субдиалект на Тетон е говорен от групите миниконжу, итазипчо, хункпапа, сихасапа и оохенунпа, а Южният субдиалект е говорен от групите брюле и оглала.

Различията между диалектите и субдиалектите са предимно фонологични и лексикални и обикновено не пречат на взаимната разбираемост.

Трите основни диалекта на сиуксите и тяхната тясна връзка с асинибойн и стоуни са разпознати в началото на 19 век. Най-съществената фонетична характеристика, която ги отличава е наличието на Д, Н или Л. Сантии-Сиситон и Янктон – Янктонаи имат Д, макар че Янктон-Янктонаи и Сиситон, както и някои варианти на Сантии имат също и Н, там където Тетон имат Л, докато асинибойните и стоуните имат Н. За пример терминът за самоопределение при Сантии-Сиситон е Дакота (Dak^hóta), при Янктон-Янктонай Дакота (Dak^hóta), при Тетон е Лакота (Lak^hóta) и при асинибойните и стоуните Накота (Nak^hóta) или Накода (Nak^hóda). През 20 век тези три звука са приети неправилно като дефиниращи трите основни диалекта и Янктон-Янктонаи е погрешно класифициран като N-диалект, заради етно-историческата им връзка с асинибойните и стоуните.^[1]

Фонетични различия

Фонемите в сиукския език са:

звучни преградни съгласни – b(б), d(д), g(г)
беззвучни непредихателни преградни и преградно-проходни съгласни – p(п), t(т), ċ(ч), k(к), ˀ
беззвучни предихателни преградни и преградно-проходни съгласни – p^h, t^h, ċ^h, k^h
гласилкови преградни и преградно-проходни съгласни – ṗ, ṫ, ċ, ḱ
беззвучни проходни съгласни – s(с), ṧ(ш), x(х), h(х)
звучни проходни съгласни – z(з), ẑ(ж), ỿ
гласилкови проходни съгласни – ṡ, ṩ, ẋ
носови съгласни – m(м), n(н)
латерален резонанс – l(л)
звучни полугласни – w(у), y(й)
устни гласни – i, e, a, o, u
носови гласни – iⁿ(ин), aⁿ(ан), uⁿ(ун)
първично ударение – ỳ^[2]

Следващата таблица показва някои от основните фонетични различия между регионалните разновидности на сиукския език.^[3]

Сиукси					Асинибойн	Стоуни	Значение
Лакота	Западни дакота		Източни дакота
	Янктонаи	Янктон	Сиситон	Сантии
Lakȟóta	Dakȟóta		Dakhóta		Nakhóta	Nakhóda	самоназвание
lowáŋ	dowáŋ		dowáŋ		nowáŋ		пея
ló	dó		dó		nó		твърдение
čísčila	čísčina		čístina		čúsina	čúsin	малък
hokšíla	hokšína		hokšína	hokšída	hokšína	hokšín	момче
gnayáŋ	gnayáŋ	knayáŋ	hnayáŋ		knayáŋ	hna	заблуждавам
glépa	gdépa	kdépa	hdépa		knépa	hnéba	бълвам
kigná	kigná	kikná	kihná		kikná	gihná	успокоявам
slayá	sdayá		sdayá		snayá	snayá	намазвам
wičháša	wičháša		wičhášta		wičhášta	wičhá	мъж
kibléza	kibdéza		kibdéza		kimnéza	gimnéza	изтрезнявам
yatkáŋ	yatkáŋ		yatkáŋ		yatkáŋ	yatkáŋ	пия
hé	hé		hé		žé	žé	онзи

Лексикални различия

Има и многобройни лексикални различия между сиукските диалекти, както и между под-диалектите. Янктон-Янктонай е лексикално по-близо до езика Лакота, отколкото до Санти-Сисетон. Следващата таблица дава някои примери.^[3]

Английско значение	Сантии-сиситон	Янктон-янктонаи	Лакота
Английско значение	Сантии-сиситон	Янктон-янктонаи	Северни лакота	Южни лакота
chaild (дете)	šičéča	wakȟáŋyeža	wakȟáŋyeža
knee (коляно)	hupáhu	čhaŋkpé	čhaŋkpé
knife (нож)	isáŋ / mína	mína	míla
kidneys (бъбреци)	phakšíŋ	ažúŋtka	ažúŋtka
hat (шапка)	wapháha	wapȟóštaŋ	wapȟóštaŋ
still ()	hináȟ	naháŋȟčiŋ	naháŋȟčiŋ
man (мъж)	wičhášta	wičháša	wičháša
hungry (гладен)	wótehda	dočhíŋ	ločhíŋ
morning (утро)	haŋȟ’áŋna	híŋhaŋna	híŋhaŋna	híŋhaŋni
to shave (бръсна се)	kasáŋ	kasáŋ	kasáŋ	glak’óǧa

Писмена система

Сравнителна таблица на правописа на Дакота и Лакота^[4]
IPA	Бючъл & Mейнхарт правопис (произношение)	Стандартен правопис^[5]	Университет Брандън	Делориа & Боас	Мисия Дакота	Рууд & Тейлър	Ригс	Уилямсън	Университет на Минесота	Уайт Хат	Tакини^[6]
ʔ	´	´	ʾ	´	няма	ʼ	´	´	´	няма	'
a	a	a	a	a	a	a	a	a	a	a	a
aː	a (á)	á	a	a	a	a	a	a	a	a	'a^{[note 1]}
ã	an, an' (aη)	aŋ	an̄	ą	an	ą	aŋ	aŋ	aŋ	aη	an
p~b	b	b	b	b	b	b	b	b	b	b	b
tʃ	c	č	c	c	c	č	ć	c	c	c̄	c
tʃʰ	c (c, c̔)	čh	ć	cʽ	c	čh	ć̣	c̣	c	ċ^{[note 2]}	ch
tʃʼ	c’	č’	c̦	c’	c	čʼ	ć	c	c’	ċ’^{[note 2]}	c'
t~d	няма	няма	d	d	d	d	d	d	d	d	d
e~ɛ	e	e	e	e	e	e	e	e	e	e	e
eː~ɛː	e (é)	é	e	e	e	e	e	e	e	e	'e^{[note 1]}
k~ɡ	g	g	g	g	g	g	g	g	g	g	g
ʁ~ɣ	g (ġ)	ǧ	ǥ	ġ	g	ǧ	ġ	ġ	g	ġ	gx
h	h	h	h	h	h	h	h	h	h	h	h
χ	h̔	ȟ	ħ	ḣ	r	ȟ	ḣ	ḣ	ḣ	ḣ	x
χʔ~χʼ	h’ (h̔’)	ȟ’	ħ̦	ḣ’	r	ȟʼ	ḣ	ḣ	ḣ’	ḣ’	x'
i	i	i	i	i	i	i	i	i	i	i	i
iː	i (í)	í	i	i	i	i	i	i	i	i	'i^{[note 1]}
ĩ	in, in' (iη)	iŋ	in̄	į	in	į	iŋ	iŋ	iŋ	iη	in
k	k (k, k̇)	k	k	k	k	k	k	k	k	k	k
kʰ~kˣ	k	kh	k̔	k‘	k	kh	k	k	ḳ	k	kh
qˣ~kˠ	k (k̔)	kȟ	k̔	k‘	k	kh	k	k	ḳ	k̇	kx
kʼ	k’	k’	ķ	k’	q	kʼ	ḳ	ḳ	k’	k’	k'
l	l	l	няма	l	няма	l	l	l	няма	l	l
lː	l´	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма
m	m	m	m	m	m	m	m	m	m	m	m
n	n	n	n	n	n	n	n	n	n	n	n
ŋ	n	n	n	n	n	ň	n	n	n	n	ng
o	o	o	o	o	o	o	o	o	o	o	o
oː	o (ó)	ó	o	o	o	o	o	o	o	o	'o^{[note 1]}
õ~ũ	on, on' (oη)	uŋ	un̄	ų	on	ų	oŋ	oŋ	uŋ	uη	un
p	ṗ (p, ṗ)	p	p	p	p	p	p	p	p	p̄	p
pʰ	p	ph	p̔	p‘	p	ph	p	p	p̣	p	ph
pˣ~pˠ	p (p̔)	pȟ	p̔	p‘	p	ph	p	p	p̣	ṗ	px
pʼ	p’	p’	p̦	p’	p	pʼ	p̣	p̣	p’	p’	p'
s	s	s	s	s	s	s	s	s	s	s	s
sʼ	s’	s’	ș	s’	s	sʼ	s’	s’	s’	s’	s'
ʃ	š	š	š	ṡ	x, ś	š	ś	ṡ	ṡ	ṡ^{[note 3]}	sh
ʃʔ~ʃʼ	š’	š’	ș̌	ṡ’	x, ś	š	ś’	ṡ’	ṡ’	ṡ’^{[note 3]}	sh'
t	t (t, ṫ)	t	t	t	t	t	t	t	t	t	t
tʰ	t	th	tʿ	tʽ	t	th	t	t	ṭ	t	th
tˣ~tˠ	t (t̔)	tȟ	tʿ	tʽ	t	th	t	t	ṭ	ṫ	tx
tʼ	t’	t’	ţ	t’	t	tʼ	ṭ	ṭ	t’	t’	t'
u	u	u	u	u	u	u	u	u	u	u	u
uː	u (ú)	ú	u	u	u	u	u	u	u	u	'u^{[note 1]}
õ~ũ	un, un' (uη)	uŋ	un̄	ų	un	ų	uŋ	uŋ	uŋ	uη	un
w	w	w	w	w	w	w	w	w	w	w	w
j	y	y	y	y	y	y	y	y	y	y	y
z	z	z	z	z	z	z	z	z	z	z	z
ʒ	j	ž	ž	z	j	ž	ź	ż	ż	j	zh

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Маркиране на ударение на първа сричка
↑ ^а ^б Саскачиуан използва c̀ от на Уайт Хат ċ
↑ ^а ^б Саскачиуан използва s̀ от на Уайт Хат ṡ

Езикови програми

В края на 1960-те училищата в много сиукски общности започват да играят активна роля в инициирането на двуезични образователни програми. До 2000 г. почти всички училища в сиукските резервати имат някаква форма на езиково обучение. Всяка програма работи самостоятелно, разработвайки собствена писмена система и учебни материали, пренебрегвайки използваните повече от век мисионирска писменост и материали. Въпреки обаче опитите в продължение на няколко десетилетия за създаването на няколко писмени системи нито една от тях не е получила признание. И въпреки създадените многобройни учебни материали интереса към езиковото обучение води до написването и издаването на няколко изключително полезни учебника, на първо място сред тях са издадените от лингвистите Дейвид С. Рууд и Алан Р. Тейлър двугодишен двутомен учебник на ниво колеж, елементарен двуезичен речник и читанка за Тетон говорен в резерватите Пайн Ридж и Роузбъд. В допълнение към езиковите програми в местните сиукски общности няколко университета започват да предлагат езикови курсове на диалектите Тетон и Сантии-Сиситон. Първите курсове започват в началото на 1970-те в Университета на Колорадо в Боулдър и в Университета на Минесота. Впоследствие и други университети в Северна Дакота, Южна Дакота и небраска започват да провеждат такива курсове.^[7]

Източници

↑ „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 97.
↑ „Sioux Until 1850“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 2. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 718.
↑ ^а ^б Ullrich, Jan. New Lakota Dictionary (Incorporating the Dakota Dialects of Yankton-Yanktonai and Santee-Sisseton). Lakota Language Consortium, 2008. ISBN 0-9761082-9-1. с. 2 – 6.
↑ Riggs, p. 13
↑ Orthography of the New Lakota Dictionary adopted as the Standard Lakota Orthography by the majority of educational institutions across Lakota country
↑ A diacritic-free orthography devised by native linguist Violet Catches, архив на оригинала от 11 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150111223628/http://sioux.saivus.org/lakotaarticleorthographies.html, посетен на 24 юни 2019
↑ „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 111.

[бележка1-7] а ^б ^в ^г ^д Маркиране на ударение на първа сричка

[бележка2-8] а ^б Саскачиуан използва c̀ от на Уайт Хат ċ

[бележка3-9] а ^б Саскачиуан използва s̀ от на Уайт Хат ṡ

[1] „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 97.

[2] „Sioux Until 1850“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 2. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 718.

[NLD-3] а ^б Ullrich, Jan. New Lakota Dictionary (Incorporating the Dakota Dialects of Yankton-Yanktonai and Santee-Sisseton). Lakota Language Consortium, 2008. ISBN 0-9761082-9-1. с. 2 – 6.

[4] Riggs, p. 13

[5] Orthography of the New Lakota Dictionary adopted as the Standard Lakota Orthography by the majority of educational institutions across Lakota country

[6] A diacritic-free orthography devised by native linguist Violet Catches, архив на оригинала от 11 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150111223628/http://sioux.saivus.org/lakotaarticleorthographies.html, посетен на 24 юни 2019

[10] „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 111.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[note 1]

[note 2]

[note 3]

[7]