Система на Поливанов
Системата на Поливанов е транскрипционна система за писане на японски думи на кирилица, разработена от руския ориенталист Евгений Дмитриевич Поливанов през 1917 г.[1] Системата Поливанов е най-разпространеният начин за писане на японски думи на кирилица,[2] но в допълнение към нея понякога се използват алтернативни начини на писане. Понякога системата на Поливанов се нарича „росиядзи“,[3] „россиядзи“ или (сред нелингвистите) „киридзи“,[4] по аналогия с ромаджи – системата на латинска транслитерация на японски думи.[5] Системата на Поливанов се основава на руската фонетика.
Правила на системата Поливанов
[редактиране | редактиране на кода]Системата на Поливанов се основава на произношението в Токио.[6] При прехвърляне с помощта на системата Поливанов не се използват главни букви, за морфологично деление (преди частици с букви и между наставката и стъблото) по избор може да се използва тире.[7]
В тази таблица първо има знака хирагана, след това вдясно е съответният знак на катакана, като и двете имат еднакъв запис в системата на Поливанов, а за справка в скоби е дадена латинската транслитерация според системата на Хепбърн.
| А | И | У | Э | О | Я | Ю | Ё | |
| あ / ア а (a) | い / イ и (i) | う / ウ у (u) | え / エ э (e) | お / オ о (o) | や / ヤ я (ya) | ゆ / ユ ю (yu) | よ / ヨ ё (yo) (*ьо/йо) | |
| К | か / カ ка (ka) | き / キ ки (ki) | く / ク ку (ku) | け / ケ кэ (ke) | こ / コ ко (ko) | きゃ / キャ кя (kya) | きゅ / キュ кю (kyu) | きょ / キョ кё (kyo) (кьо) |
| С | さ / サ са (sa) |  し / シ си (shi)
|
す / ス су (su) | せ / セ сэ (se) | そ / ソ со (so) | しゃ / シャ ся (sha) | しゅ / シュ сю (shu) | しょ / ショ сё (sho) (сьо) |
| Т | た / タ та (ta) | ち / チ ти (chi)
|
つ / ツ цу (tsu)
|
て / テ тэ (te) | と / ト то (to) | ちゃ / チャ тя (cha) | ちゅ / チュ тю (chu) | ちょ / チョ тё (cho) (тьо) |
| Н | な / ナ на (na) | に / ニ ни (ni) | ぬ / ヌ ну (nu) | ね / ネ нэ (ne) | の / ノ но (no) | にゃ / ニャ ня (nya) | にゅ / ニュ ню (nyu) | にょ / ニョ нё (nyo) (ньо) |
| Х | は / ハ ха (ha) | ひ / ヒ хи (hi) | ふ / フ фу (fu) | へ / ヘ хэ (he) | ほ / ホ хо (ho) | ひゃ / ヒャ хя (hya) | ひゅ / ヒュ хю (hyu) | ひょ / ヒョ хё (hyo) (хьо) |
| М | ま / マ ма (ma) | み / ミ ми (mi) | む / ム му (mu) | め / メ мэ (me) | も / モ мо (mo) | みゃ / ミャ мя (mya) | みゅ / ミュ мю (myu) | みょ / ミョ мё (myo) (мьо) |
| Р | ら / ラ ра (ra) | り / リ ри (ri) | る / ル ру (ru) | れ / レ рэ (re) | ろ / ロ ро (ro) | りゃ / リャ ря (rya) | りゅ / リュ рю (ryu) | りょ / リョ рё (ryo) (рьо) |
| В | わ / ワ ва (wa) | を / ヲ о (wo) | ||||||
| ん / ン н (n) | ||||||||
| Г | が / ガ га (ga) | ぎ / ギ ги (gi) | ぐ / グ гу (gu) | げ / ゲ гэ (ge) | ご / ゴ го (go) | ぎゃ / ギャ гя (gya) | ぎゅ / ギュ гю (gyu) | ぎょ / ギョ гё (gyo) (гьо) |
| ДЗ | ざ / ザ дза (za) | じ / ジ дзи (ji) | ず / ズ дзу (zu) | ぜ / ゼ дзэ (ze) | ぞ / ゾ дзо (zo) | じゃ / ジャ дзя (ja) | じゅ / ジュ дзю (ju) | じょ / ジョ дзё (jo) (дзьо) |
| Д | だ / ダ да (da) | ぢ / ヂ дзи (ji) | づ / ヅ дзу (zu) | で / デ дэ (de) | ど / ド до (do) | ぢゃ / ヂャ дзя (ja) | ぢゅ / ヂュ дзю (ju) | ぢょ / ヂョ дзё (jo) (дзьо) |
| Б | ば / バ ба (ba) | び / ビ би (bi) | ぶ / ブ бу (bu) | べ / ベ бэ (be) | ぼ / ボ бо (bo) | びゃ / ビャ бя (bya) | びゅ / ビュ бю (byu) | びょ / ビョ бё (byo) (бьо) |
| П | ぱ / パ па (pa) | ぴ / ピ пи (pi) | ぷ / プ пу (pu) | ぺ / ペ пэ (pe) | ぽ / ポ по (po) | ぴゃ / ピャ пя (pya) | ぴゅ / ピュ пю (pyu) | ぴょ / ピョ пё (pyo) (пьо) |
Функции за запис
[редактиране | редактиране на кода]По-долу за краткост се използват само знаците хирагана.
Граматични частици
[редактиране | редактиране на кода]Отчитането на знаците на кана понякога се променя, когато те се използват като частици или индикатори на случай:
- へ хэ (хе), когато се използва като граматичен индикатор, се пише като е (e);
- は ха, когато се използва като частица, се пише ва.
Силабичен н
[редактиране | редактиране на кода]- ん („н“) преди гласните се записва като „нъ“, за да се избегне объркване със срички от серията „на“ (например, てんいん тэнъин - „продавач“);[8]
- ん („н“) преди „б“, „п“ и „м“ се записва като „м“, според произношението (например, ぶんぽぽ бумпо: - „граматика“).[9]
Гласни след гласни и дължини
[редактиране | редактиране на кода]- い („и“) след гласни може да се запише като „y“ (например におい ниой - „запах“) и като „и“, докато самият Евгений Дмитриевич предпочиташе „и“;[10]
- う („y“) може да се пропусне или постави в скоби, ако е необходимо, за да се посочи намалението му.[11]
- Дължината на гласните може да бъде предадена по няколко начина[12]:
- препоръчан от Поливанов — макрон над дълга гласна (ほう - хо̄),
- разрешено: двоеточие, не разделено с интервал (ほう - хо:); триъгълно дебело черво (ほう - хоː); точка до буква в горната част на реда (ほう - хо̇); удебелен шрифт (ほう - хо) и т.н. Не се препоръчва използването на удвояване на буквите (хоо)[12] и посочване на дължини в публикации за широката публика.[13]
- Дифтонът えい може да бъде обозначен като эи (еи) и э: (е:).[13]
- За да се покаже музикален акцент (ако е необходимо, посочете го), се препоръчва да се използва остър акцент върху подчертана сричка, подчертаване на ненапрегната, на дълги срички - два знака.[7]
Използване на макрон
[редактиране | редактиране на кода]Unicode съдържа няколко сложни кирилици с макрон: Ӣ ӣ, Ӯ ӯ.[14] За да добавите макрон към останалите букви, трябва да използвате специален символ - ◌̄ (U + 0304). Пример за употреба: А̄ а̄, Э̄ э̄, О̄ о̄, Я̄ я̄, Ю̄ ю̄, Ё̄ ё̄.
Удвояване на съгласни
[редактиране | редактиране на кода]Малкият знак っ означава удвояване на съгласния звук на сричката, която следва след него, а при транслитерация се предава чрез удвояване на съответната съгласна буква (например いっぱい иппай - „пълен“). Изключение е удвояването на съгласния звук [с] в сричката つ - той се изписва като tzu (например よっつ ётцу (йотцу) - „четири (обекти)“).[12]
Остарели знаци
[редактиране | редактиране на кода]- ゐ - ви;[15]
- ゑ - вэ (ве);[15]
- を - во (при показване на древното произношение, в други случаи „o“[16])[15];
- йэ (йе);[15]- くゎ - ку ва, кува (при предаване на правопис) или ква (при предаване на произношението);[15]
- ぐゎ - гу ва, гува (при предаване на правопис) или гува (при предаване на произношение).[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поливанов Е. Д. О русской транскрипции японских слов // Труды Японск. отдела Имп. О-ва востоковедения. – Пг., 1917. – Вып. I. – С. 15 – 36.
- ↑ В. М., Алпатов и др. Теоретическая грамматика японского языка. Т. 1. М., Наталис, 2008. ISBN 9785806202919. с. 559.
- ↑ Н. Дупленский, Союз переводчиков России. Письменный перевод – Рекомендации переводчику и заказчику Архив на оригинала от 2015-10-01 в Wayback Machine.. Приложение 5 Написание китайских и японских имен и географических названий по-русски – 14 мая 2004 года
- ↑ Аминева С. М. и др. Практическая транскрипция фамильно-именных групп, 2-е изд., доп. М.: Наука, 2006. ISBN 5-02-033718-8
- ↑ Иванов, Борис Андреевич. Киридзи и ромадзи: как писать по-японски кириллицей // Аниме и манга в России. Посетен на 2006-12-28.
- ↑ Поливанов 1968, с. 270.
- ↑ а б Поливанов 1968, с. 285.
- ↑ Поливанов 1968, с. 271, 282.
- ↑ Поливанов 1968, с. 282.
- ↑ Поливанов 1968, с. 272.
- ↑ Поливанов 1968, с. 275.
- ↑ а б в Поливанов 1968, с. 283.
- ↑ а б Поливанов 1968, с. 284.
- ↑ The Unicode Standard 8.0. Unicode Range: U+0400—U+04FF
- ↑ а б в г д е Поливанов 1968, с. 286.
- ↑ Поливанов 1968, с. 277.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Е. Д. Поливанов. Статьи по общему языкознанию. Наука. 1968.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ромадзи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |