Синя морска мида

Енергия	431 kJ (100 kcal)
Белтъчини	17 g

Енергия	431 kJ (100 kcal)
Енергия	431 kJ (100 kcal)
Белтъчини	17 g
Витамин D	0.5 μg
Витамин D	0.5 μg
Селен, Se	50 μg
Селен, Se	50 μg
	Синя морска мида в Общомедия

	Синя морска мида
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Спиралови (Spiralia)
тип:	Мекотели (Mollusca)
клас:	Миди (Bivalvia)
разред:	Митилоидни миди (Mytiloida)
семейство:	Морски миди (Mytilidae)
род:	Морски миди (Mytilus)
вид:	Синя морска мида (M. edulis)
	Научно наименование
	Mytilus edulis Linnaeus, 1758
	Синя морска мида в Общомедия
	[ редактиране ]

Синята морска мида (Mytilus edulis) е ядивна мида от семейство Mytilidae.

Описание

Синя морска мида^[1]
(Хранителна стойност за 100 g продукт)

Формата на мидата е триъгълна, удължена, със заоблени ръбове. Черупката ѝ е гладка, синьо-виолетова, черна или кафява на цвят. Обикновено живее в приливни зони, прикрепена към скали посредством здрави нишковидни структури, образувани от секреция на жлези, които се намират в крака на мидата. Среща се и се лови из цял свят. Мидата се храни с широк спектър от планктотрофни организми.

Способността на вида да удебелява черупката си представлява много ефективен защитен механизъм. В присъствието на хищници, мидата може да увеличи дебелината на черупката си до 5 – 10%, което увеличава с 50% усилията, нужни за отварянето ѝ.^[2]

Стопанско значение

В Европа най-големите производители на черни морски миди са Франция, Нидерландия, Великобритания и Ирландия. Общото производство на Европейския съюз към 2007 г. възлиза на 175 934 тона.^[3] В световен мащаб, освен ЕС, най-големите производители на миди са Китай, Чили и Нова Зеландия.^[1]

Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка. Продават се главно живи, но и под формата на обработени продукти, консервирани или мариновани.

Разтворена синя морска мида.
Живи сини морски миди върху скали.
Миди, сготвени със сирене.

Източници

↑ ^а ^б Сини и черни морски миди // Рибарство и аквакултура в Европа, декември 2012 г. Посетен на 21 септември 2019.
↑ Stokstad, E. EVOLUTION: Native Mussel Quickly Evolves Fear of Invasive Crab // Science 313 (5788). 2006. DOI:10.1126/science.313.5788.745a. с. 745a.
↑ Blue mussels and Mediterranean mussels // Европейска комисия. Посетен на 21 септември 2019.

[ec-1] а ^б Сини и черни морски миди // Рибарство и аквакултура в Европа, декември 2012 г. Посетен на 21 септември 2019.

[2] Stokstad, E. EVOLUTION: Native Mussel Quickly Evolves Fear of Invasive Crab // Science 313 (5788). 2006. DOI:10.1126/science.313.5788.745a. с. 745a.

[3] Blue mussels and Mediterranean mussels // Европейска комисия. Посетен на 21 септември 2019.

[1]

[2]

[3]