Синьо отместване
Синьо отместване на електромагнитна вълна се нарича всяко намаляване на дължината на вълната и съответно повишение на честотата. В диапазона на видимата светлина този ефект се проявява като изменение на цвета от червения към синия край на спектъра, оттам и името му. Обратният ефект се нарича червено отместване.
Доплерово синьо отместване
[редактиране | редактиране на кода]
Доплеровото синьо отместване се причинява от движението на източника към наблюдателя. Терминът се отнася за всяко смаляване на дължината на вълната и увеличаване на честотата, причинени от относително движение, дори и извън видимия спектър. Само обекти, движещи се с почти релативистични скорости към наблюдателя, са видимо по-сини за невъоръженото око, но дължината на вълната на всеки отразен или излъчен фотон или друга частица се скъсява по посока на пътуването.[1]
Доплеровото синьо отместване се използва в астрономията за определяне на относителното движение, като например:
- Галактиката Андромеда се движи към Млечния път в рамките на Местната група.
- Компонентите на двойна звезда биха били отместени към синия спектър, когато се движат към Земята.
- При наблюдаването на спирални галактики, страната, движеща се към нас, би имала леко изместване към синия спектър по отношение на страната, която се отдалечава от нас.
Гравитационно синьо отместване
[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от относителното Доплерово синьо отместване, причинено от движението на източника към наблюдателя и, следователно, зависещо от ъгъла, под който се приема фотона, гравитационното синьо отместване е абсолютно и не зависи от ъгъла на приемане на фотона. Фотоните, излизащи от гравитационен обект, имат по-малка енергия. При тази загуба на енергия се наблюдава червено отместване. По подобен начин, фотоните, попадащи в гравитационно поле, се енергизират и проявяват синьо отместване.[2][3]
Това е естествено следствие от закона за запазване на енергията и равенството на маса и енергия, което е потвърдено експериментално през 1959 г. Гравитационното синьо отместване допринася за анизотропията на реликтовото излъчване чрез ефекта на Сакс-Волф – когато гравитационен кладенец се променя, докато през него преминава фотон, количеството синьо отместване при навлизане би се различавало от количеството гравитационно червено отместване при излизане.[4]
Космологично синьо отместване
[редактиране | редактиране на кода]В хипотетична вселена, претърпяваща Голямо свиване, би се наблюдавало космологично синьо отместване, като по-отдалечните галактики се отместват към синия спектър. Това е точно обратното на наблюдаваното в действителност космологично червено отместване в разширяващата ни се вселена.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kuhn, Karl F. In Quest of the Universe. Jones & Bartlett Publishers, 2004. ISBN 0-7637-0810-0. p. 122 – 123. (на английски)
- ↑ R.J. Nemiroff. Gravitational Principles and Mathematics // NASA, 1993. (на английски)
- ↑ R.J. Nemiroff. Visual distortions near a neutron star and black hole // American Journal of Physics 61 (7). 1993. DOI:10.1119/1.17224. p. 619 – 632. (на английски)
- ↑ Bonometto, Silvio, Gorini, Vittorio, Moschella, Ugo. Modern Cosmology. CRC Press, 2002. ISBN 978-0-7503-0810-6. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blueshift в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |