Синьоглава райска птица

	Синьоглава райска птица
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Райски птици (Paradisaeidae)
род:	Diphyllodes
вид:	Синьоглава райска птица (D. respublica)
	Научно наименование
	Diphyllodes respublica (Bonaparte, 1850)
	Синоними
	Cicinnurus respublica (Bonaparte, 1850);
	Синьоглава райска птица в Общомедия
	[ редактиране ]

Синьоглавата райска птица (Cicinnurus respublica) е вид птица от род кралски райски птици, семейство райски птици.^[1] В англоезичната научна литература е известна още като Райска птица на Уилсън, по името на британския орнитолог Едуард Уилсън, от когото френският биолог Шарл Люсиен Бонапарт купува образци от птицата, които впоследствие са проучени и класифицирани от французина.

Разпространение

Синьоглавата райска птица е ендемит и обитава само горите на островите Вайгео и Батанта в западната част на Индонезийска Нова Гвинея. В Червената книга на световнозастрашените видове този вид е категоризиран като „почти застрашен“, с популация, близка до критичния минимум. Основната причина е ограниченият ареал на птицата, поради което популацията ѝ е поначало ниска. Поради ограничената си площ и ресурси малките острови са много уязвими екосистеми и човешки дейности като дърводобива, разчистването на земя за стопански цели и бракониерството имат опустошителни последствия върху тях.^[2]

Външен вид и хранене

Дължината на тялото при тези птици е около 20 см. Мъжките птици се отличават с изключително разноцветното си оперение. Предната част на главата е черна, а на горната има голямо светлосиньо петно, което изглежда като шапчица. Перата на гърба са обагрени в червено, а в задната част на тила – в жълто. Краката се сини. Опашката завършва с два дълги израстъка, които в обикновено състояние се свиват спираловидно.

Менюто на птицата се състои от плодове и дребни насекоми.^[3]^[4]

Ухажване

Както почти всички райски птици, и синьоглавите са доста артистични по време на ухажването. Мъжката птица използва цялото си усърдие да демонстрира великолепните си пера и в най-дребните детайли, танцува и подскача.

Непозната, но застрашена

Въпреки че обитава само два малки острова, науката все още знае твърде малко за синьоглавата райска птица. Островите край западна Нова Гвинея, както и целият западен район на острова все още са слабо проучени. Забележителен факт е, че този вид е фотографиран в живо състояние за първи път едва през 1996 г. Много от детайлите около отглеждането на потомството и храненето на птицата остават неясни.^[5]

Източници

↑ Morten Strange A Photographic Guide to the Birds of Indonesia. — Princeton University Press, 2003. — С. 382. — 416 с. — ISBN 978-0-691-11495-8.
↑ Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002
↑ Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002
↑ Бёме Р. Л., Флинт В. Е. Пятиязычный словарь названий животных. Птицы. Латинский, русский, английский, немецкий, французский. / под общей редакцией акад. В. Е. Соколова. – М.: Рус. яз., „РУССО“, 1994. – С. 466. – 2030 экз. – ISBN 5-200-00643-0.
↑ Ottaviani, M. (2012). Les Oiseaux de Paradis – Histoire Naturelle et photographies, 320 pages. Editions Prin, France.

[1] Morten Strange A Photographic Guide to the Birds of Indonesia. — Princeton University Press, 2003. — С. 382. — 416 с. — ISBN 978-0-691-11495-8.

[2] Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002

[3] Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002

[4] Бёме Р. Л., Флинт В. Е. Пятиязычный словарь названий животных. Птицы. Латинский, русский, английский, немецкий, французский. / под общей редакцией акад. В. Е. Соколова. – М.: Рус. яз., „РУССО“, 1994. – С. 466. – 2030 экз. – ISBN 5-200-00643-0.

[5] Ottaviani, M. (2012). Les Oiseaux de Paradis – Histoire Naturelle et photographies, 320 pages. Editions Prin, France.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]