Синът на Розовата пантера
Облик
Синът на Розовата пантера | |
Son of the Pink Panther | |
Режисьори | Блейк Едуардс |
---|---|
Продуценти | Тони Адамс |
Сценаристи | Блейк Едуардс Маделин Съншайн Стийв Съншайн Сюжет: Блейк Едуардс |
Базиран на | по героите на: Блейк Едуардс и Морис Ричин |
В ролите | Роберто Бенини Хърбърт Лом Дебра Фарентино Робърт Дави Шабана Азми Клаудия Кардинале |
Музика | Хенри Манчини |
Оператор | Дик Бъш |
Монтаж | Робърт Перджамент |
Сценография | Питър Мълинс |
Филмово студио | Филмауро Юнайтед Артистс |
Разпространител | Ем Джи Ем Ю Ей Диструбюшън (САЩ) Филмауро (Италия) |
Жанр | Криминална комедия |
Премиера | 27 август 1993 г. (Германия) |
Времетраене | 93 минути |
Страна | САЩ Италия |
Език | английски |
Бюджет | 28 млн. щ.д.[1] |
Приходи | 20 млн. щ.д. |
Хронология | |
„Проклятието на Розовата пантера“ (1983) | |
„Розовата пантера“ (2006) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Синът на Розовата пантера“ (на английски: Son of the Pink Panther) е комедиен филм от 1993 г., който е продължение на филмовата поредица „Розовата пантера“. Режисиран от Блейк Едуардс, във филма участват Роберт Бенини като нелегитимния син на инспектор Клузо. Той е последния филм на оригиналната филмова поредица „Розовата пантера“ (която започна с филма от 1963 г.), както и последния филм на режисьора Блейк Едуардс и композира Хенри Манчини; Манчини почина на 14 юни 1994 г., а Едуардс се пенсионира една година по-късно.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nat Segaloff, Final Cuts: The Last Films of 50 Great Directors, Bear Manor Media 2013 p 93-94