Симиан Йотов
| Симиан Йотов | |
| български революционер | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Симиан (Симиян) Спасев Волчев Йотов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1866 година[2] в Битоля, тогава в Османската империя. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и в 1898 година влиза във ВМОРО, заклет от Даме Груев. Първоначално е работник, а след това става десетар и член на Околийския революционен комитет. Взима дейно участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, като след въстанието продължава да действа като околийски ръководител. Затворен е от османските власти и е осъден на 15 години, но е освободен след всеобщата политическа амнистия след Хуриета. След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, Йотов е затворен от новия сръбски режим за 3 години и е изтезаван за пробългарската си дейност.[1]
На 4 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 228.
- ↑ Към 4 март 1943 година е на 77 години.
