Симеон Охридски
| Симеон | |
| духовник | |
| Религия | православие |
|---|---|
Симеон е православен духовник, охридски архиепископ през 1550-1551 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Преди да стане архиепископ, Симеон е рашки митрополит от 1526 до 1550.[1] Споменава се като такъв в една бележка от август 1547 г.[2] в ръкописно четвероевангелие, изгоряло в Народната библиотека в Белград в 1941 година. В бележката се казва, че книгата е написана по негова поръчка и след това митрополит Симеон я е дарил на църквата на великомъченица Варвара, която е създал в своя диоцез близо до река Рас и снабдил с много утвар за своето спасение и за душата на родителите си.[1]
Заема охридската катедра след смъртта на Прохор (1550).[3] Запазена е една издадена от него през юли 1550 г. гръцка грамота, в която се титлува „по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България, Сърбия и прочие“.[4] През 1551 г. по неизвестни причини е принуден да напусне поста си.[5]
Ръчният му кръст се пази в хранилището на манастира „Света Троица“ в Плевля.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 447. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Љ. Стојановић, Стари српски записи и натписи. T.1. Београд, 1902, 175: № 544.
- ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, № 27.
- ↑ Actes de Zographou (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev). Санкт-Петербург, 1907, 130-132: № LVIII.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 66, 188.
| ? | → | рашки митрополит (1526 – 1550) |
→ | ? |
| Прохор | → | охридски архиепископ (1550 – 1551) |
→ | Никанор |
