Симеон Михайлов
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Симеон Михайлов | |
| български летец | |
| Звание | капитан (посмъртно) |
|---|---|
| Години на служба | ? – 1944 г. |
| Прякор | Монката |
| Служи на |  България |
| Род войски | авиация |
| Военно формирование | 4-ти орляк (Карлово),[1] 6-и изтребителен полк,[2] Въздушна ескадра, Въздушни войски[3][4] |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
с. Мало Бучино, България |
Симеон Кирилов Михайлов (Монката) е български летец-изтребител, подофицер, загинал при изпълнение на боен полет в защита на София по време на бомбардировките през Втората световна война. Посмъртно произведен в чин капитан.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Симеон Михайлов е роден в Балчик, Румъния, на 28 януари 1921 г. Израства във Варна. Служи в 6-и изтребителен полк, базиран на военно летище Марно поле в Карлово.
На 10 януари 1944 г. София през деня и през нощта е нападната общо от около 410 англо-американски самолета – първо към 13:00 часа градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 с около 220 бомбардировача от т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-и изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат нашите – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G.[5] На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел.
От летище Марно поле при Карлово също излита едно крило (ято – 4 изтребителя) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев, в този състав е Симеон Михайлов. Четворката пристига над София след удара[6] и се насочва към района на Перник – Кюстендил, за да търси противниковите самолети. По пътя самолетът на пилот-подофицер Михайлов внезапно пада и се разбива в земята край с. Мало Бучино, а пилотът загива. Според Тодор Розев причината е загуба на съзнание на пилота вследствие на голямата височина, не се поколебал, въпреки заболяването си от тежък синузит, незабавно да излети за бой в защита на родното небе.[7].
Паметта за летеца
[редактиране | редактиране на кода]Погребан е в град Добрич до параклиса във Военното гробище-музей. Посмъртно е произведен в чин капитан. Паметта му е почетена с паметника на загиналите летци защитници на София, издигнат в столичния кв. „Иван Вазов“ до бул. „Витоша“ в градината на ул. „Д-р Стефан Сарафов“. Той е 9-и от 23-мата, на които е посветен монументът. На Паметника на загиналите във войните в центъра на град Балчик на площад „21-ви септември“ открит на 5 май 1995 г. пред общината, името му е записано на 62-ро място[8].
Паметна плоча на кап. Симеон Михайлов е открита по инициатива и проект на арх. Миломир Богданов на 10 септември 2013 в родния му град Балчик до възрожденския храм Св. Никола с гражданска церемония, църковен помен и водосвет.[9][10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 70 години от „черния понеделник“ – ден на едни от най-разрушителните бомбардировки над София // ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, 9 януари 2014. Посетен на 28 август 2016.
- ↑ Ненков, Петър. Участие на 6-и изтребителен полк във войната // pan.bg, 16 януари 2014. Посетен на 28 август 2016.
- ↑ Организационна структура на ВВС след 09.09.1944 г. // ВОЕНЕН АВИАЦИОНЕН ФОРУМ. Air Group 2000 Ltd., 21 ноември 2006. Посетен на 28 август 2016.
- ↑ ПО ПЪТИЩАТА НА ИСТОРИЯТА // БЪЛГАРСКИ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ. Посетен на 28 август 2016.
- ↑ Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004., архив на оригинала от 25 април 2009, https://web.archive.org/web/20090425105855/http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/sadarjanie.htm, посетен на 31 март 2011
- ↑ Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 317.
- ↑ Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8, стр. 20 – 21.
- ↑ Паметник на загиналите във войните град Балчик
- ↑ ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА 11 СЕПТЕМВРИ 2013, архив на оригинала от 22 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130922190248/http://www.dobrichmedia.com/news/pamet_16/otkriha-pametna-plocha-na-zaginal-za-balgariia-letetc_3358.html, посетен на 11 септември 2013
- ↑ Акценти в предаването „Добър ден, Варна“ Радио „Фокус“ 9 септември 2013 09:53 [1]
- ↑ Днес в Балчик откриват паметна плоча на авиатора Симеон Михайлов, Moreto.net, Радио Фокус, Вторник, 10 септември 2013 08:33 [2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8.
- Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008.
- Руменин Румен. Летящи крепости над България. С. 1990
- Розев Тодор. Спомени на летеца ДВИ, С 1957
- Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Бомбардировки на България
- Димитър Списаревски, български пилот-изтребител, първата жива торпила, загинал при с. Долни Пасарел.
- Неделчо Бончев, български пилот-изтребител, втората жива торпила.
- Мито Дисов, български летец-изтребител, загинал при защитата на София през 1943 г.
- Герхард Венгел, германски летец-изтребител, капитан, загинал, защитавайки София на 10 януари 1944 г.
- Любен Кондаков, български летец-изтребител, капитан, загинал на 17 април 1944 г. в бой с имащи огромно числено превъзходство американски изтребители.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Забравеният защитник на небето над София – в. Десант
- Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)
- Летци загинали за България
- Цената на саможертвата и признанието [3] [4]
- Българските тарани
